Сценката със събличането на Ивайло Петев на „Герена” продължи около минута-две.

В слънчевия съботен следобед ЦСКА успя да съблече до дибидюс голо своя вечен съперник за горе-долу същото време. Айде, малко повечко, за 6-7 минути.

Всъщност жалко, че на гърба на един напълно невинен в цялата ситуация треньор, трябваше да се правят подобни сравнения по време на мача. Агитката на ЦСКА го изгледа също така съблечена от кръста нагоре. На самия терен разсъбличането бе не по-малко брутално. ЦСКА разпокъса своя противник като гладен хищник, като безпощаден гладиатор, срещу когото е изправено невръстно хлапе. Зъбите на „сините” до такава степен бяха изпотрошени, че за следващия мач ще им трябва изкуствено чене. Толкова за тях, сега към ЦСКА.

Стойчо Младенов изобщо не е прав да легализира използвания злобно срещу него години наред прякор Тройчо. Той го получи за две поредни загуби срещу една страховита генерация на Галатасарай. По-успешна дори от тази, която в момента притежава Дрогба, Снайдер и Йълмаз. Когато „възнаградиш”, с какъвто и да е прякор, треньор на отбор, отпаднал от Галатасарай, то в Левски трябва да има парад на прякорите от дългогодишните им „гастроли” в Европа. Е, Стойчо/Тройчо дочака своя сладък, макар и скромен реванш. И той дори не бе срещу Левски, няма и за какво. Победата с 3:0 бе реванш срещу злостните коментари и анализи на част от червената футболна общност, която го бе съблякла виртуално след първите няколко неуспешни мача в това първенство. Двубои, където от името на ЦСКА не играеше отбор, а някаква набързо скалъпена формация. Някакъв сбор от играчи, които се запознаваха в движение. Сега, след края на първия полусезон, Младенов може спокойно да каже, че целта вече е изпълнена. ЦСКА има отбор! Другото може да бъде само бонус. За целите, които еуфорично и прибързано поставя Александър Томов топката вече е в неговата зона. Наставник и футболисти свършиха своята работа, сега остава само да поддържат темпото. В събота те победиха с такава лекота своя футболен враг, че наистина е грехота Стойчо да иска да го наричат с този прякор. Всичко бе прекалено лесна задача. Но заслугата за това е изцяло на „червените”. Те си я направиха такава. В момента настроението в съблекалнята е страхотно, в клуба шефове, освен Александър Тодоров – няма, дори почти редовно се плащат заплати и премии. Има и цели два проекта за нов стадион. Какво повече?

След като го сториха спрямо противника си, в ЦСКА могат спокойно да попразнуват, също така съблечени до кръста. Но да не прекаляват, да не вземат да настинат. Че тежките и сериозни мачове тепърва предстоят. Включително и двата пак с Левски за Купата. Този от събота не се брои!