В последните дни българският баскетбол отново влезе в новините. Беше излъчен новият шампион, но акцентът падна върху скандалите от мач №2 от финалната серия между Левски Лукойл и Балкан. Мненията след всичко случило се обичайно залитаха към крайности – от силно пристрастни към двата отбора, през сатанизирането на образи до пълното заличаване на баскетбола. Далеч не е лишена от смисъл и позицията, че от години играта на професионално ниво у нас функционира, за да служи като барометър за егото на десетина души, захванали се с управлението на различни нива.

Не беше далеч времето, когато федерацията предупреди играчите в първенството, че може да бъде използван детектор на лъжата срещу борбата с черното тото. Всъщност, машината ще свърши чудесна работа. На нея обаче трябва да седнат други хора и да отговорят на далеч по-важни въпроси. За да гледаме баскетбол като този от четвъртия мач в Ботевград и да се създаде здрава среда за развитие на любимата игра.

Скандалите

В случая на българския баскетбол те са ежедневие. Мине се не мине и някой направи нещо, след това друг се изкаже, а трети му отговори. Тези хора не могат без това. По този начин се зареждат за бъдещи битки на и извън терена. Скандалите обаче отвращават всеки, имал неблагоразумието да се потопи надълбоко в баскетбола.

Преди мач №2 от финалите ръководството на Левски Лукойл взе безпрецедентното решение най-крайните привърженици на Левски по подразбиране, да застанат на метри от пейката на съперника. Случи се това, което се случи. Тук въпросите са много, а това дали тези хора знаят поне малко за играта и дали се интересуват от резултата в мача са само два от тях. В крайна сметка всичко беше спазено по наредба, имаше наказания и серията продължи. Нужна ли беше намесата на клубове и хора, за които сезонът е приключил. Всеки застана от своята страна на барикадата и хвърляше камъни по съперника. Включи се дори Любомир Минчев. Той определи решението на Левски като „груба селска проява“. И по смисъл е прав – чутовна глупост. Но ако го казва от гледна точка на треньор на Берое, отборът му отдавна не участва в плейофите, а за селекционер на националния отбор подобна реплика е проява на лош вкус.

Това беше само поредният скандал между хора, поставили себе си над играта. За щастлие, в България баскетбол се е играл доста преди тях и това няма да се промени във времето. Въпрос и към тяхното его е каква следа ще оставят, за да може след години имената им да се споменават с добро. Или изобщо да се споменават.

Тити е виновен

В баскетбола това е закон. Виждали сме го като актьор, певец, кандидат за кмет и какъв ли още не. Определен като „луд“ от всички и като „различен“ от самия себе си, той винаги е виновен. В последните месеци обаче, единствено като треньор на Левски, той говори само за баскетбол. И наистина изглежда различен.

Този път Тити не беше виновен. Нещо повече – намери сили да признае вината на клуба за случилото се в зала „Универсиада“ с важното уточнение, че той е само треньор на отбора. Това може и да не е голямо геройство, но е достойна позиция. Накрая публиката на Балкан го изпрати с обичайното: „Тити е виновен.“ Но ако Константин Папазов е виновен за всичко лошо в българския баскетбол, значи българският баскетбол има сериозен проблем.

Накрая спечели баскетболът

Покрай всичко, на заден план остана баскетболът. С цялата интрига на финалната серия, с великолепната защита на Левски Лукойл, с ентусиазма и енергията на Балкан, спечелил от невъзможна позиция първата среща и останал на сантиметри от решителен пети двубой. С един Христо Захариев, който направи грешка и беше наказан за третия мач, но показа непримиримост и характер и поведе своя отбор отново към София. Е, пропуск в последната секунда лиши тима му от мечтата, но по ирония на съдбата точно този пропуск направи така, че финалът да завърши в пълна зала. Захариев и отборът му ще се върнат по-силни, за да я има отново тази интрига.

И противно на някои мнения, слуховете на смъртта на българския баскетбол се оказаха силно преувеличени. Защото в последните дни на два пъти „Арена Ботевград“ събра по 3000 зрители, които не бяха на погребение, а гледаха баскетбол и подкрепяха своя отбор. Видяха и добър баскетбол. Но играта у нас боледува и всички, които са замесени и отговорни за този процес, трябва да седнат на детектор на лъжата. За отговор на един единствен спасителен въпрос: Правите ли нещо за развитието на българския баскетбол?