Невъзможни неща няма. А красивото потвърждение на това видяхме в неделя вечер в „Арена Армеец“, където в учестен ритъм туптеше едно голямо волейболно сърце. То бе изпълнено с любовта на всички в залата – играчи, треньори и фенове образуваха перфектната симбиоза, един жив организъм, който с всяко вдишване даваше надежда, че българският спорт все още е жив.

И ще бъде, докато единството продължава да е налице. Мачът с Холандия бе от онези крещящи примери, че нищо не е в състояние да те спре, когато имаш на своя страна вярата и любовта. А зад тях стоеше огромният труд и подготовка на един отбор. И макар и отново той да бе измъчван от проблеми, макар и да бе притиснат плътно до стената, намери сили и енергия, за да продължи своя път към медалите.

Дали те ще бъдат спечелени вече не е от толкова голямо значение. Защото волейболните ни национали показаха, че са напълно отдадени на една кауза. Освен класа, те демонстрираха непоколебимост, мъжество и решителност в най-тежките моменти. А ние искаме точно това. Искаме точно тези емоции в най-чистата им форма. Искаме да крещим с пълно гърло, искаме да изпращаме любовта си към игрището и да вярваме, че невъзможни неща наистина не съществуват. Дори когато си загубил ключов играч като Теди Салпаров, дори когато не можеш да използваш заради контузии Андрей Жеков, Тодор Скримов, Ники Николов и Цецо Соколов, дори когато треньорът на евентуалния ти съперник на 1/4-финалите Германия, полага огромни усилия, за да помогне на Холандия по време на мача. Същият този Витал Хейнен, който ден по-рано обезличи и обезчести волейболната игра с избора си да загуби срещу "лалетата". И всичко това заради стремеж да срещне отново националите ни в следващата фаза.

Ако планът му проработи, Бундестимът ще се изправи срещу страната ни в битка за място на полуфиналите. Преди началото на турнира, Хейнен сподели, че България е волейболната му съпруга. Този брак обаче е обречен на провал. А в сряда вечер е време за развод.