Съвместна рубрика на в-к 7 дни спорт и Gong.bg

Темата „Кремиковци” и вчера бе на видно място в родната преса. Бунтове, недоволство сред работещите, от друга страна миналата седмица Александър Томов каза, че всеки, който посегне на комбината ще види един „Ядец”! Според други пък, евентуалното затваряне на комбината дори ще доведе до падане на кабинета.

Накратко, ясно е, че нещо в „Кремиковци” пуши и дими, като стар индианец. Със сигурност тези сводки притесняват донякъде и съзнанието на редовия фен на ЦСКА. Той знае, че собственик на любимия му тим е същият човек, който притежава и комбината. Въпреки че изкривеното мислене на спортните медии вижда пряка връзка, то никъде не е казано, че ако един баща има проблеми с единия си син, то задължително и другият трябва да очаква лоши дни за себе си. Но пък не би трябвало и да не се обръща никакво внимание, тъй като икономическата почва у нас продължава да е крайно крехка и ако отношенията между правителството и Митал охладнеят, в Борисовата градина също ще се усети арктическия полъх.

Разбира се, ЦСКА е възможно най-запазената марка във футболна България, но случващото се с един клуб с традиции, какъвто е Берое, случилото се с най-популярния бургаски отбор, драмите около Пирин и още много други примери в най-близкото минало навяват притеснения. И те не са от сорта, че ЦСКА няма да го има. Това не се получи дори през периода на пълното цветово сливане между власт и Левски, но притесненията са донякъде основателни от временна криза, идваща във възможно най-неподходящия момент. Когато Стойчо Младенов и компания са едва в началото на един дълъг според плановете им път. В средата на настоящето първенство, ЦСКА драстично е отвял своите конкуренти за върха, чиито единствен коз в момента е именно някаква имагинерна драма или финансов колапс. За самата конкуренция обаче не е много добре да разчита единствено на подобни фактори. Въпреки това хаосът в душата на „армейския” привърженик остава, въпреки че е далеч от размерите на този на Летище София по време на мъгли или снеговалеж.

Във вторник пък стана ясна програмата на националите по пътя към Южна Африка. Дори географски погледнато, той си е повече от дълъг. Пламен Марков зае нормалната и дипломатична позиция относно графика за мачовете, заявявайки че важни са победите, независимо кога и с кой играем. Боби Михайлов по-скоро прояви оптимизъм, като по този начин постави висока оценка на тима на домакините в мача на преговорите. И донякъде е прав. България има сили да пребори тимове от ранга на Ейре, Грузия, Кипър и Черна гора. Ясно е, че по-слаби от тези едва ли някога ще ни се паднат, макар нееднократно напоследък да призовавахме за снижаване на критериите и приемане на новите дадености в българския футбол. А те доста се различават от времената, когато тази четворка я отвявахме като Слави Трифонов телевизионен рейтинг в първите години на шоуто му. Всеки път казваме, че сега вече е последният шанс на поколението около Бербатов, Мартин и Стилян, но може би тази реплика никога не е била изпълнена с повече смисъл от днес. ЮАР или никога друг път!

Като стана дума за Бербатов, ситуацията е повече от идентична. Едва ли друг път наш играч ще е толкова близо до свръх големите пари, до футболния Еверест. Неизбежният играч № 1 на страната вече изпусна мига през лятото, после отборът му и той тръгнаха зле, злите езици побързаха да зачеркнат всякаква възможност за ренесанс. Той обаче дойде както за българина, така и за лондончани. Втори път обаче става повече от рисково. Откакто официално бе обявен за футболист на България за 2007 година, Бербатов изведнъж загърби родните медии, а оттогава Тотнъм в три мача има една победа, като при нея нашето момче бе извън групата. Сякаш виждаме намесата на нещо свише от горе. Добре, тогава чакаме решението на съдбата. Какво бъдеще е предопределено и дали изобщо Бербо е играч за отбор от топ десет на света би могло скоро да стане ясно.

През изминалия уикенд пък трима от бившите стълбове в последния син „дриймтим” направиха дебюти за новите си израелски и кипърски отбори. И Апоел на Топчо и Мечо, и отборът от Лимасол на Йовов, загубиха домакинските си мачове и продължиха да висят в дъното на класиранията на своите шампионати. Едно е сигурно – сините момчета, като към тях вече прибавяме и Седрик Бардон, преминал в наистина последния в Израел за първи път от много сезони насам, няма да вземат купа в края на надпреварата. Освен ако не възстановят съществувалата преди време Купа на Средиземноморието и отборите им не се включат в надпреварата.

Друго нещо обаче също е повече от сигурно и то намаля в голяма степен възможността за подмятания от Борисовата градина в посока Герена. Вальо Илиев сто процента не бе в групата на „канарчетата” от Норич за мача им в Чемпиъншип миналия уикенд. Очаква се Глен Рьодер да не го включи и в групата за следващия мач. Просто така сигурният и чакан от ръководството на ЦСКА трансфер в крайна сметка пропадна и Вальо преглътна новината, че трябва да продължи в лагера на „червените” в Турция. Фрапантно, но е факт, как две седмици преди да се хлопне трансферният прозорец, при липсата на движение от страна на Бербатов, при липсата на трансфери отвътре навън в ЦСКА, както и при наличието на такива в Левски с общата цена на един хубав мезонет в „Редута”, водач във временното класиране на най-скъпите продажби на родни футболисти е Димитър Макриев, заменил Словения с Израел за умопомрачителните на фона на всичко останало 1,5 милиона долара. Наблягаме на елемента временно класиране, но все пак без да подценяваме Макриев това би трябвало да буди притеснение в останалите. Чакаме с интерес представянето на мераклиите за изкачване в стълбицата.

Ето така в разхвърляни „размисли и страсти” си запълваме времето по време на една от най-дългите паузи между два полусезона, в което и да е първенство на планетата. Всъщност, замисляме ли се, че ако изключим по-северните шампионати с техния цикъл „пролет-есен”, то ако не за други стойности, то родната „А” група спокойно може да кандидатства в „Гинес” с тази безумна, нелогична, вредна и досадна тримесечна пауза. И вместо да анализираме, спорим, да се дразним или да отстояваме позиции на базата текущите мачове, се принуждаваме да тъпчем на едно място.

Дори Вучков смени имиджа в очакване на нещо ново за него. Хванаха го, извадиха го от кабеларката, лъснаха му фасона, направиха му фотосесия в стил Дон Корлеоне и хайде готово. Добре, ние току-що преполовихме чакането си на официалния футбол в България, но някак си не съм убеден, че то ще си струва. Дори със старт от рода на ЦСКА – Литекс и два поредни мача след това между „сини” и „оранжеви”. Но дори Вучков има избор и го използва. Ние обаче нямаме.