Левски започна безобразно участието си в новото първенство. Хиксът с Монтана е част от цялата картина в клуба, който е управляван нелепо в горещите летни месеци.
Собствениците: Босовете на Левски се държат така все едно отборът е последното нещо, което ги вълнува. Сякаш не са от тук и са за малко...Пълна незаинтересованост. Пасивната политика доведе до това, че Левски беше с 16 футболисти преди първия мач от сезона. За това вина има и треньорът, който не попълни групата с юноши. Този факт е позорен за отбор от ранга на Левски.
Иво Тонев, Николай Иванов и Александър Ангелов изчезнаха. Липсата им не говори добре. Не е казано, че трябва да са пред микрофоните, но изглеждат така, все едно са абдикирали от Левски. Обещаха средства за селекция, а тя е изключително рехава.
Петрович, феновете и футболистите претендираха за две дузпи срещу Монтана. Повторенията показаха, че такива има, но Драгомир Драганов не ги отсъди. Защо ръководството на Левски позволява да третират отбора като средняк?
Собствениците показват, че не дишат заедно с отбора. Играят го сърдити, а стабилността не е единствената им функция. Да се захванеш с този тим е кауза, която сигурно коства много. Този товар не е за всеки. Успехите обаче ти гарантират много във всеки аспект. Тодор Батков беше просто адвокат на Чорни, а след като пое Левски се превърна в популярен и богат бизнесмен. След като силният му период отмина и „сините“ тръгнаха надолу, останалите му начинания също започнаха да куцат. Левски може да е ракета носител, но трябва да я управляваш майсторски.
Директорите: Николай Илиев, Станислав Ангелов и Андрей Желязков са оперативната власт на „Герена“. Започнаха с бодър анонс, че ще гонят титла и купа, но началото не е особено обещаващо. На Жужо се възлагат надежди да намери нови футболисти, но на този етап само наблюдава. Лъха усещането, че ги е страх да привличат, за да не сбъркат. Другата евентуална причина е, че в клуба няма средства за нови. Селекцията се забави, при това най-меко казано.
Станислав Ангелов констатира след отпадането от Марибор, че „не е умрял човек“. Най-вероятно и след Монтана никой не си е отишъл от този свят. Драмата е, че мнозина не повториха. Дойдоха да гледат европейската среща и дори не си помислиха да бъдат на мача с Монтана. Проблемът не е само в отпадането, а и в липсата на надежда.
Пелето акцентира върху работата в школата, но първият отбор е витрината, която всички ще гледат.
На този етап Николай Илиев основно подписва декларациите, които излизат в сайта на Левски. Както се казва, игра твърде малко, за да бъде оценен. Когато си поставен на върха на пирамидата, трябва да бъдеш много по-активен. Към днешна дата резултатите куцат.
Треньорът: Люпко Петрович няма победа в пет официални двубоя начело на Левски, което най-малкото е смущаващо. Голямо име, доказан капацитет, но играта на „сините“ идва леко хаотична. Съставът е скромен като бройка, а на всичкото отгоре има и доста контузени, което е съществен проблем. Сръбският треньор е длъжен да изстиска повече от отбора. Когато Левски не бие Монтана на „Герена“, значи нещо въобще не е наред. Защо Левски не респектира съперниците? Защо няма и помен от домакински натиск? Защо „сините“ играят без никакво настроение и са лишени от сериозни идеи в предни позиции?
Най-лесно е Люпко да се оправдае с футболистите, но когато е получил поканата да се завърне в Левски, е имал опцията и да откаже. Потенциалът е това, което е. Ако шефовете са го подвели, сърбинът спокойно може да си го признае.
Футболистите: В Левски има много играчи, които трябва всекидневно да черпят, че са се добрали до синята фланелка. Посредственост колкото искате. Вратарският пост е единственото място, на което Левски може да се чувства спокоен.
В отбрана отборът не се дъни много, но ако бъде натиснат, може да бъде и друго. Веселин Минев е с класи над колегите си, което е изключително притеснително. Той е на 35, но въпреки това отсъствието му е бедствие за треньорския щаб...
В халфовата линия няма играч, който да задава тон. Свежите идеи са дефицитна стока. Де Ноойер и Костадинов работят добре във фаза защита, но другата част от представянето им куца. Пред тях Аниете е като „спрял“ след завръщането си. Деса има качества, но за десет минути... После се контузва, а това е несериозно. Такова е и цялостното му отношение.
Атаката на Левски е ялова. Христов, Бабатунде и Франсис Нар са футболисти, които рядко ще виждаме на информационното табло. Българинът вкарваше за Стойчо Стоев, но не реализира за Люпко Петрович. В крайна сметка работата му е да бележи за Левски!
На „Герена“ има прилични млади футболисти, но те мъчно ще получават шанс. Все пак бяха анонсирани цели – титла и купа!
В актуалната обстановка това звучи нелепо. На „Георги Аспарухов“ започва изключително важният месец август. В следващите дни трябва да бъде определена посоката на развитие. Поне такива са упоритите слухове. Поведението на управата в последните седмици засилват усещането, че не са просто слухове, а предстоящи събития.
Трябва да признаем, че ако има нова власт, тя ще получи тежко спортно-техническо и организационно наследство. Левски има крещяща необходимост от добри футболисти. Клубът работи хаотично. Дори дребен детайл, като 200 човека на опашка, преди мач с 3000-4000 души на стадиона е показателен. Левски трябва да се старае много повече, да е привлекателен за всеки един от своите привърженици. Както на терена, така и извън него.
Съществените въпроси са няколко. Защо Левски пропиля добрата възможност да пробие в Европа? Защо започва сезона като обречен? Защо на пресконференциите си след мач, Люпко Петрович трябва да се оправдава като новобранец? Защо Левски си пречи сам?
