И след 13-ия кръг в шампионата Левски остава лидер в класирането. „Сините“ спечелиха домакинството си на Черно море и продължават без загуба от началото на сезона. На „Герена“ обаче няма еуфория, няма го и приповдигнатото чувство, просто няма кой да ги създаде. Феновете отсъстват, а с това и емоцията не е същата.

Наглед предпоставки за солидно присъствие по трибуните не липсват. Балансът на тима от „Георги Аспарухов“ е задоволителен – 9 победи, 4 равенства, 0 поражения и актив от 31 точки. Цифрите сочат още, че Левски се радва на най-добрата защита в Първа професионална лига с едва 5 допуснати гола, а нападението, макар и търпящо редица критики, също показва добри резултати. С 23 отбелязани гола атаката на „сините“ е на втора позиция зад тази на Лудогорец.

Въпреки всичко това, феновете ги няма. Посещаемостта е ниска, а при последния мач на „Георги Аспарухов“ трибуните направо пустееха. Срещу Черно море бе регистриран най-слабо посетеният двубой на Левски от началото на сезона в първия ни ешелон. Малко под 700 души бяха дошли да подкрепят своите любимци. Отливът се усети и в Сектор Б. Дори традиционно най-верните и ентусиазирани запалянковци са разединени, а отсъствието на една от основните фракции, заради назрял конфликт, се чувства осезаемо.

Отдръпването се вижда от началото на сезона в майсторския ни ешелон, като отклонение от налагащата се тенденция имаше само при домакинствата на Дунав и Лудогорец. Картината по време на мача с „моряците“ обаче събужда много въпроси и със сигурност трябва да притеснява ръководните фактори на „Герена“.

Левски винаги се е радвал солидна фенска маса. Привържениците винаги са били най-големият и значим капитал на отбора. Те нееднократно са заставали и са спасявали тима си, но критичността им е пословична. Със сигурност всеки от тях има своето основание да се дистанцира. Не трябва обаче да търсим причините в периферията. Едва ли метеорологичните условия, часът на мача, липсата на козирка или антипатията към една или друга персона в клуба са в основата за празния стадион. Ако се върнем, да кажем десет години назад, ще установим, че тези странични фактори (е, без липсата на козирка) също са били налице, но в никакъв случай не са играели възпираща роля. Може би нещата сега са по-надълбоко.

Неимоверно последните събития в клуба са поразклатили и вярата на феновете. Неочакваният ход на Люпко Петрович и подадената без време оставка, няма как да не са дали отражение. Постъпката на сърбина не бе коректна. Тя обаче повлече поредица от въпроси, които не получиха ясен отговор. Новият бос на „сините“ Спас Русев опита да внесе спокойствие, като коментира прекрасните си амбиции, но сякаш остана нотка на съмнение дали в действителност ще превърне нарисуваната визия в реалност.

Разигралият се цирк преди мача с Берое разколеба отбора и по-лошо - донесе поредна доза разочарование за феновете. Последвалото отпадане от турнира за Купата на България засили неприятното усещане и оценката не закъсня.

Сякаш случилото се в последните години остави тъмна сянка върху съзнанието на запалянковците, които сега се лутат между любовта и недоверието си. Многото празни обещания, няколкото загубени трофея, управленската немощ, поредицата от грешни ходове, сплетните, откритите престрелки между онези легенди, които феновете боготворят, бавно, но сигурно подкопават устоите на клуба и оказват пагубен ефект върху единството на онези, заради които Левски е просъществувал повече от век.

Ако всички тези хора, които се заявяват като левскари, искат този порочен процес да спре, трябва незабавно да осъзнаят, че Левски ще е силен само когато шефовете, отборът, публиката и легендите са едно цяло. Експерименти на всички нива в клуба през последните години не липсваха, но те не доведоха до успех. Затова е хубаво веднага да се преустановят. Ръководството трябва да влезе в ролята си и да осъзнае кой клуб управлява. Достатъчно е да се зададе вярната посока и феновете отново ще се върнат на стадиона. Няма как решението да се търси в големите обещания и осигурени екстри от страна на генералния спонсор на клуба. Това няма да привлече никого по трибуните. Стабилният отбор, умелото му управление, гарнирано с хубави мачове ще гарантират онази завладяваща емоция, която е като наркотик за публиката.

Същевременно поддръжниците на Левски следва да разберат, че за да се излезе от настоящото положение, и те трябва да изиграят своята роля. Те са показвали, че умеят да застават зад любимия си отбор. Демонстрираха го и през лятото, когато изпълниха „Георги Аспарухов“ за мача с Марибор. Срещу словенците не се получи, но това не е аргумент за абдикиране. Левски няма как да се справи, ако ги няма онези по трибуните. По-сериозното фенско присъствие ще донесе не само повече увереност на играчите, по-голям респект от страна на противника, но и ще окаже благоприятен ефект върху финансите на клуба. Всичко е свързано и е въпрос на избор – от страна на клуба, който да възвърне доверието към себе си, и от страна на феновете, които да не захвърлят идеята, която обичат, на вятъра…