Наставникът на Лудогорец Георги Дерменджиев направи оценка на годината до момента, която претърпя много обрати и за него, и за тима. Той беше освободен след спечелването на шампионската титла през май, за да бъде върнат отново през ноември, когато разградчани бяха в сериозна дупка. 

"Бурна беше наистина изминаващата година. Имаше акцентиране върху някои моменти от годината. Лудогорец стана шампион, сега отново е насочен към първото място. Аз лично съм много време във футбола и тези неща не бих ги нарекъл катаклизми." 

"Важното е да стигнеш там, където си тръгнал, така са ме учили родителите ми. Но аз съм доволен от тази година като цяло. Тези две изгубени точки срещу Пирин ще ни липсват, но така се е получило." 

"Ще трябва да ви кажа, че аз изчаквах оферти. Винаги, когато се свърши може да се каже, че съм могъл да отида навсякъде. Имах много сериозен контакт с отбор и просто трябваше да изчакам."

"Но няма нищо за преглъщане в Лудогорец, защото аз съм от началото на проекта и се чувствам добре и сигурен. Тук всичко е абсолютно изрядно от всяка една гледна точка - строят се бази, терени, школата се доразвива. Това е един проект, а пък и аз съм си в България." 

"Важното е, че напипахме пулса на отбора и самите футболисти го разбират. Те вече започват да придобиват самочувствието, което имаха и това си личи на терена. Създаваме много ситуации и може да не вкарваме много, но създаваме", сподели Дерменджиев в специално интервю за Diema Sport.

Той направи сравнение с времето, когато беше за първи път начело на разградчани и сега. Според него, промените са налице, но това е нормално, защото други двама специалисти са оставили почерка си с работата си.  

"Има доста промени в Лудогорец от времето, в което бях преди, но това е зад гърба ни. Имаше двама треньори, които са много добри и всеки е направил нещо за клуба, но говорим за стила на Лудогорец."

"В продължение на пет години отборът беше първи, а това си пролича и в Европа. В момента те възвръщат този си стил, който им носи удоволствие ,а и на феновете. Освен това е и печеливш." 

"Всеки треньор има свое виждане и иска да вижда по определен начин тима, който води. Този отбор, който беше през месец май имаш енужда от адаптиране на някои играчи, но ги изчакахме. Необходимо им е на играчите да се адаптират и сега." 

"На момчетата им е необходимо време, те имат качествата. В края на сезона има умора в тях, но това е нормално в края на полусезона. Тя обаче отшумява в рамките на няколко дни", сподели още Дерменджиев. 

Той разкри и как работи с настоящия екип в ръководството на разградчани и защо е стигал до успехи с Лудогорец и преди, и сега. 

"Трудно ми е затова, че рискът не е малък. Посоката, в която тръгне отборът, рефлектира върху треньора. Но това не ме притеснява, защото съм убеден във възможностите и на играчите, и на клуба."

"В Лудогорец аз работя колективно - с Петричев, с Мето Томанов, с Караманджуков. Аз искам мнението на всеки, защото ги уважавам като специалисти, но решението си е мое. Просто така стоят нещата и това до голяма степен носи успеха на този клуб", заяви още Дерменджиев. 

Накрая той сподели още и вижданията си за треньорската професия като цяло и защо няма толкова авторитет за родните специалисти.  

"Много хора искат да излязат навън, виждате един Мъри Стоилов. Пожелавам му успех, не е лесно да се постигат нещата, които направи той. Имаме можещи треньори и трябва да ги уважаваме. Не искам да говоря с имена, но има поне 7-8 много добри специалисти, на които трябва да се даде време и база за работа." 

"Не се вярва на българския треньор, който обаче е много ученолюбив. Взима се информация от къде ли не и се работи. Просто трябва да им се има доверие и треньорът да стане институция. А не при две загуби да се изхвърля. Когато се пребори това, треньорът ще стане институция." 

"Винаги съм искал този формат за България. Тези 10 отбора са с по-високо ниво и това е добре за националните отбори. Не бяха ориентирани футблистите в началото, че всеки мач трябва да го изиграят 100%, защото форматът е такъв и трябва постоянно да си концентриран. Ето това е разликата, когато са 16 отбора. Тогава можеш да играеш една седмица с по-слаб отбор, в който да не се вложиш докрай", завърши Дерменджиев.