Радостин Стойчев ще се окаже най-успешният български треньор зад граница. 40-годишният специалист изведе тима си Тренто до най-тачените трофеи – титла на Италия, от Шампионската лига и от Световното клубно първенство. Работилият за последно у нас в Славия специалист е трето поколение треньор, баща му е Светослав Стойчев, който постига световна титла с националните ни младежи в Мароко. Бащата на Кристиян и Маргарита говори поне пет езика и от сутрин до вечер е в залата. Единствено в богатата си колекция няма Купа на Италия, но се оказва, че тя не е най-желаната от него. Радо Стойчев иска да повтаря и затвърждава триумфите си в Серия А1 и лигата на най-добрите в Европа.

„Винаги съм мечтал да постигна резултати в спорта. Като състезател не успях да стана нито европейски, нито световен шампион. Затова хвърлих повече усилия и работа като треньор да го постигна, защото повече неща зависят от мен. Не е лесно, но не се оплаквам и знам, че с труд и лишения се постигат нещата. Не смятам да променям нищо в бъдеще” сподели Стойчев пред Гонг ден след тържествата за световната титла от Доха. Бившият разпределител минава през злато в България с Миньор (Бухово), насочва се към Португалия, Испа­ния, Австрия и Сърбия. След това се спира на френския Тур, от където е и познанството му с Владимир Алекно. Три години ръководи Славия, като в последния си сезон вдигна Купата на България в зала Христо Ботев. След това Стойчев стана помощник на бившия селекционер на Русия Алекно в гранда Динамо Москва, този период ще се започни с титла и Купа. Един от първите върхове в кариерата на наставника на Тренто бе участието във финалната четворка на Шампионската лига в Рим. Тогава московчани с Матей Казийски не се представиха по най-добрия начин, но това бе началото на голямото израстване както на Стойчев, така и на посрещача. Родените през два дни българи са неизменно заедно пет сезона и успехите ги следват непрестанно.

Часове след тържеството на площада на града, където забрадени като шейхове купонясваха играчи и фенове, Гонг разговаря дълго с Радостин Стойчев. Това се случва в малкото часове почивка, защото следобед Тренто има отново тренировка – утре е отложеният им мач от Серия А1 срещу българския селекционер Силвано Пранди и Модена. „Нямам притеснения за този мач, защото аз не се притеснявам от нищо и никого! Трябва само да решим проблемите, които имаме с отсъстващи играчи. Отборът ми като отбор се представя много добре не само спортно-технически, но и като колектив. Дори и да загубим един мач, не е страшно защото виждам отбора в позитивна светлина”.

„Безспорно усещането да си и световен шампион е хубаво. Доволен съм от постигнатите резултати, но те не променят много нещата защото отново сме на работа. Това определено е най.ценният ми успех в кариерата. Да си световен шампион е нещо голямо и никак не беше лесно, конкуренцията бе голяма, а и допълнително ни затрудни „златната формула” са първите думи на специалиста и продължава с няколко думи за двамата български играчи в състава му, с които отново има причина да развява трибагреника „Матей игра невероятно през целия турнир в Доха. Той беше крайно мотивиран и концентриран и изнесе тежестта. Цецо в мачовете, в които игра, бе перфектен. И той даде своя дял за спечелването на тази световна титла и може напълно да се гордее с нея. В бъдеще ще намира много повече място на полето”.

Парите не са най-важното в живота на Стойчев, волейболът е приоритет. Той и президентът на клуба Диего Мосна обсъждат възможността да създадат волейболна академия за таланти. „Темата какво ще правим със спечелените 250000 долара е въпрос, върху който въобще не съм мислил. Парите са много второстепенни. Не вярвам и някой от отбора да се е замислил. За нас емоцията и постигнатото бяха много големи. За съжаление турнирът в Доха при всички случаи ще се отрази негативно защото играчите са наистина изтощени. Чисто физически ни е трудно, но целта ни е да се възстановим. Вярвам, че мислейки позитивно и работейки добре, ще успеем да преодолеем трудностите ни сега. На Казийски ще дам следващата седмица почивка след тези два мача, които ни предстоят сега, а след това ще го извадя на индивидуална подготовка. Целта на това е да го подготвя за финалите на Шампионската лига отсега! В трудна група сме, но гледаме пак към финалите!” пояснява съпругът на бившата стюардеса Ели.

Стойчев седна на шофьорското място на клубния автобус и го закара в директния смисъл на думата до площада в Тренто. Радо бе и първият слязъл от возилото с купата от Катар. На „Дуомото” Казийски отвори бутилка шампанско, след като взе поредното индивидуално отличие за най-добър на полето. Тифозите, които бяха и с Тренто в Доха приветстваха любимците си, но не пропуснаха да развият новия си плакат – „Следваща цел - Марс!!!”. Ето как видя тържеството треньорът на шампионите: „Беше страхотно като емоция. Хората ни чакаха в полунощ, когато пристигнахме от Милано. Да видиш тази радост на хората, ти дава много голям стимул. Надявам се и утре за мача срещу Модена залата да е пълна. Ние тук в Тренто сме привилегировани защото не само града, но и цялата област живее с нашите успехи и проблеми. Дава както на играчите, а и на треньорския щаб заряд за допълнителна мотивация. Много ме впечатляват хора, които виждам, че са толкова щастливи, че плачат от радост при победите ни. Толкова чистосърдечност, вярност, емоции и преданост задължават. Когато видях вчера, че има възрастни жени, които плачеха и ни прегръщаха, беше много специално за мен”.

От 2007 година Радостин Стойчев води Итас Диатек Трентино. Пое ги от незавидното 6-8 място и още в първия си сезон в Серия А1 изкачи върха на класирането. До тогава в 63-годишната история на италианското първенство само Веласко и Бебето са успявали от първи опит до постигнат. Сега му остава само Купа на Италия, за да има всичко, но . . . „Не мога да кажа, че Купата е следващата ни цел. Мога да спечеля още много неща! И тези неща да се повтарят, да станат постоянни. Не сме се фокусирали върху Купата, имаме да играем още три шампионата тази година и ще се борим до последно навсякъде. Купата не ми е самоцел, даже повече ми харесват Шампионската лига и Серия А1. те са по-ценните като трофеи! Това с Марс е стара закачка с феновете, които първата година искаха да играем в Европа, после искаха да спечелим Шампионската лига и да отидем в Прага, след това дойде и желанието за Катар, а сега искат да отидем на Марс! Това е много приятна закачка от тяхна страна. Убеден съм обаче, че където и да отида, те ще ни следват! Феновете са голямо богатство за Тренто. Успехът в Доха освен удовлетворение ми показа и някои аспекти от играта ни, които може да променим. Много съм благодарен на всички хора около мен и отбора, защото и те дават всичко от себе си, за да постигнем тези успехи!”.

А дали след Владимир Николов, Смилен Мляков, Васил Стоянов, Красимир Стефанов и Цветан Соколов ще има още български играчи в Тренто? Отговорът е: „Да! Аз и тази година се опитах и имах желание да взема още българи, но за съжаление не се случи. Да! Би ми било интересно и бих имал желание да взема поне още един българин за следващия сезон. Но трябва да видим от броя на чужденците в тима ни. Преди този сезон следях няколко българи, исках да взема още един краен нападател, но не стана. Догодина може да ми трябва едни български център! Но сега е рано, някъде към месец март ще имам яснота!”.

Стойчев има договор с Тренто до 2014 година. „Имам договор, който искам да изпълня, но може и да не изпълня. Имал съм предложения от национални отбори. С мен са се свързали различни хора, но в настоящия момент няма конкретно решение но такъв въпрос. Ще напусна Тренто, отивайки в отбор само ако спортно-технически ми бъде интересно! Бих тренирал национален отбор само, ако е от такова ниво, че може да печели. Надявам се някога да имам възможността да тренирам такъв отбор!” пояснява за евентуалните си бъдещи хоризонти Стойчев.