Няма смисъл да увъртаме със статистики като ниска ефективност при точките за пробив, с факта, че мачовете на червено са най-малко предпочитаните от Григор Димитров, или с медийния шум около тази пуста (предполагаема) раздяла с Никол Шерцингер. Трябва да погледнем с възможно най-малко пристрастрия към истината: най-добрият ни тенисист (много вероятно за десетилетия напред) отново започва да се дави.

Третият кръг на "Ролан Гарос" отново остана рубикон за Гришо

Загубата от Пабло Кареньо-Буста в третия кръг на „Ролан Гарос“ не остави и сантиметър място за съмнение – формата на Гришо започва адски много да напомня за мощния срив от миналата година. Тогава на 1 май дойде прословутото харакири срещу аржентинеца Диего Шварцман на финала в Истанбул. Счупени ракети, изпуснати нерви… и до 27 юни българинът не успя да запише нито една победа (не броим тази над Давид Гофен в демонстративния мач точно преди „Уимбълдън“).  Пет последователни сбогувания в първи кръг, включително и срещу Виктор Троицки на „Ролан Гарос“. Твърде малко за играч, който преследва не просто влизане, а трайно установяване в световния топ 10.

В никакъв случай не бива да се омаловажава показаното от Кареньо-Буста на корт №1 в Париж. Испанецът игра така, сякаш бе събрал в себе си опита на всички големи майстори на клей. Като изключим първите 4 гейма на мача, връстникът на Димитров направляваше хода на мача почти незабележимо. Като опитен капитан той разпознаваше с удивителна прецизност миговете, когато бе нужна корекция в курса, а същевременно оставяше противника да се лута в непрогледната червена пушилка.

Кареньо-Буста: Бях уплашен от Григор Димитров

Наистина има дни, в които можеш да се окажеш тотално надигран. Това е красотата на спорта. Няма нищо лошо. Всъщност дори може да се окаже полезно – загубата винаги ти позволява да научиш повече в сравнение с победата. Точно тук се корени и голямото притеснение относно Григор – стига ли до верните изводи след пораженията си? Някои ще кажат, че той загуби катастрофално наивно от Томи Робредо в Маракеш, а на „Ролан Гарос“ взе своя категоричен реванш. Действително беше така, ала няма как да отбележим – говорим за двубой срещу 35-годишен опонент, отдавна преминал пиковата си форма. Или още по-точно казано – срещу играч, отлагащ финалния акорд в кариерата си. Едва ли победи като тези над Робредо или 38-годишния Иво Карлович топлят особено Димитров. Така и трябва да бъде – неговите амбиции са много по-големи и успехи в подобни срещи би трябвало да бъдат малко или много протоколни.

Истината е, че след титлата от София Димитров се огъва още при първия по-сериозен противник. Кратката разбивка не лъже:

- Ротердам (твърд корт, зала): загуба в 1/4-финал от третия поставен в схемата Давид Гофен, преди това победи над Миша Зверев и „щастливия губещ“ Денис Истомин.

- Индиън Уелс (твърд корт): победа във втори кръг над ветерана Михаил Южни и веднага след това поражение в среща с Джак Сок (американецът бе 17-и в схемата)

- Маями (твърд корт): загуба от Гуидо Пея във втори кръг (и реално първия мач на Григор изобщо в турнира)

- Маракеш (клей): споменатата вече загуба от Робредо във втори кръг (и отново след почивка в първия)

- Монте Карло (клей): поражение в три сета от от квалификанта Ян-Ленард Щруф от Германия

- Мадрид (клей): победи над Филип Колшрайбер и Иво Карлович, последвани от епичната загуба в три сета срещу 8-ия в схемата Доминик Тийм (при която Григор имаше повече от един шанс да спечели)

- Рим (клей): поражение в три сета срещу Хуан Мартин дел Потро в първи кръг

Григор заяви смела цел за "Ролан Гарос", иска финал

И стигаме отново до "Ролан Гарос", където Димитров имаше лесни първи два двубоя (Стефан Робер и Робредо). В щаба на българина със сигурност вие аларма - драстичният спад отново дойде по същото време. Не бива да се пропуска и факта, че в определени точки от мача срещу Кареньо-Буста сред обикновено безупречното движение на Гришо по корта се прокраднаха признаци на умора. В първия месец и половина от сезона тя изглеждаше разбираема, защото Димитров изигра 16 мача за изключително кратък период. В 17-ия Гофен взе своето в Ротердам тъкмо заради физическото и психическо изтощение при българина. От тази среща нататък Григор значително поразреди програмата си заради отпаданията и от март досега има 12 двубоя (включително и този срещу Кареньо-Буста). В него не би трябвало да има тежината, която си пролича на злополучния 2 юни.

Недостигът на сили сам по себе си не е толкова опасен, защото може да бъде преборен с правилно планиране. Има много по-сериозни пропуски, които лъснаха ярко при поражението от испанеца. На първо време Димитров се нуждае от доста размишления и работа над своя бекхенд. Ударът, заради който сравненията с Федерер никога няма да се избледнеят, беше като любим десерт за Кареньо-Буста. Испанецът просто не можеше да му се насити. В дълги периоди от мача отрасналият на червени кортове тенисист просто настояваше на бекхенд страната на Григор, която е по-уязвима от всякога. Допреди 2 години българинът винаги можеше да разчита на своя бекхенд слайс като защитен прийом, способен да му спечели време. Сега непредизвиканите грешки от подсечения бекхенд валят в същото количество, както и когато Гришо опитва да удря по-плоско. С тази слабост в играта на Димитров не „откриваме топлата вода“, същото важи и за неговите съперници. Походът на българина до полуфиналите на Аустрелиън Оупън стана възможен, защото той много рядко се пропукваше от бекхенд. Въоръжен със стабилност в този компонент, той е много опасен съперник заради широкия си арсенал от оръжия. Когато тя липсва обаче, съперникът обикновено отчайва Гришо с упорството си.

Виландер: Григор е играч за големите мачове

От последното също не видяхме у хасковлията в мача срещу Кареньо-Буста. Вече на 26 години, Димитров все още има вредното „умение“ да се превръща в наблюдател на собствения си крах. Не бяха малко миговете, в които оставаше впечатлението, че той някак остава дистанциран от случващото се на корта. Безброй пъти започваше обещаващо гейомовете при сервис на испанеца, докато преследваше връщане на пробив. Точно когато бе важно да демонстрира малко повече хъс и целеустременост, 1-2 точки за противника биваха достатъчни да сринат вярата на Григор. За пропиления аванс от 4:0 гейма в първия сет пък е излишно да се говори. Такива моменти са изпитание за психиката и днес тази на Григор определено не издържа. И това е благосклонната присъда спрямо играч, който открито заяви амбиция да стигне до финала на „Ролан Гарос“.

Единственото утешение за българина може да бъде, че за него сезонът на клей приключи. Сега идват турнирите на трева, където е неговата сила.  Сезона той започна с нова ракета, дано в следващите седмици извърши и още един рестарт, иначе онези фантастични януари и февруари просто ще се окажат изключение от правилото. Правило, което би могло да се обобщи с нерадостното „яваш-яваш“…