В кръвта на Евгени Плюшченко тече лед

Само минута преди старта в индивидуалния мъжки шампионат победителят от Торино'2006 Евгени Плюшченко за пореден път контузи гърба си и отказа участие. Чудото не се случи.

Специалният пратеник и журналист на Спорт-Експрес Елена Вайцеховская (бивш състезател по скокове във вода), която от години следи кариерата на големия спортист, опита да го защити, след като руснакът прекрати кариерата си по най-ужасяващия за него начин.

„Чудото не се случи. На загрявката Евгени мощно и уверено се пързаляше, изпълни два не много сложни скока, и както следва, започна заход за троен аксел. Приземи се твърдо. Спортистът бе „ударен“ в областта на кръста – и веднага започна да провлачва крака си. Опита да се засили за скок отново, но на лицето му беше изписано всичко – беше ясно дори и без думи.

Във всички предходни дни журналистите неспирно се питаха: Ще се откаже ли Плюшченко от индивидуалната надпревара, или това ще стане след кратката програма? Вариантът, че той ще стигне до края на турнира, не се разглеждаше като цяло. Затова и реакцията при инцидента бе само една – защо е било необходимо да се прави всичко това, да се лиши Максим Ковтун от възможността да се състезава на Олимпиадата?

Вероятно само Евгени Плюшчнко е способен най-добре да оцени какви са възможностите на собствения му организъм, както и своите шансове. Наистина ли беше до такава степен наранен от факта, че той - великият е унизен на шампионата на Русия, оставайки на второ място, а след това принуден да доказва себе си още веднъж – на закрито състезание?

източник: Gulliver/Getty Images

Но аз съм на негова страна. Това наистина е ужас за спортиста – когато още не си се приземил, но вече знаеш, колко къде си поставил крака си, а мозъкът ти изпитва болка, която не можеш да търпиш.

Най-парадоксалното при това е, че цялото ти същество отказва да приеме болката и страха, и мисълта, че всичко е приключило. Именно това накара Евгени със сетните си сили да използва възможността да излезе на леда. В противен случай той щеше да се откаже още след отборната надпревара. И щеше да си тръгне като герой.

Великите спортисти са особена порода хора. Не е важно какво тече в жилите им – лед, вода или моторно масло. Не е важно дали ги ненавиждаме, или им се възхищаваме. Не е важно дали ги разбираме, или не. Но именно те движат напред своята професия и ни карат да се замислим за това, че в живота, дори когато сме на пързалката или на ринга, няма нищо сигурно. А дали светът им вярва, или не, няма значение.“