44-годишният състезател по ски бягане Дачири Шерпа е единственият представител на Непал на Зимните Игри в Сочи. Той знае, че най-вероятно ще завърши последен, но това няма да го разколебае дори за миг.
Дачири Шерпа, който е истинско явление, е строител и човек с голямо и благородно сърце. Той разкри впечатляващата си история пред „Спорт-Експрес“.
„От няколко дни се мъча с ваксата. Не мога да открия подходящата, но ще се справя“, е първото нещо, което споделя 44-годишният състезател със своя събеседник от руското издание.
„Будист съм. Като дете бях изпратен в манастир, където прекарах около седем години. Бях монах. От тогава се водя от принципите – уважавай, не завиждай и никога да не казвам „аз искам“. Няма никакво „аз“, има само „ние“. Ако всички хора разберат това, животът ще стане по-хубав“, разкрива своята философия за живота Дачири Шерпа.
„Пристигнах в Сочи на 5 февруари. Всеки ден тренирам по трасето, свиквам с него и се подготвям за старта си. Ще се състезавам на 15 километра класически стил на 14 февруари“, разкрива Дачири Шерпа.
източник: Gulliver/Getty Images
Това не е първата Олимпиада за представителя на Непал. В Торино той завършва 94-ти, а във Ванкувър 99-ти.
„Аз съм на 44 години и не мога да се нарека професионалист. В живота се занимавам с друго, ските са ми хоби. Строител съм, строя високи сгради. В Швейцария, където живея, на безопасността на труда се обръща голямо внимание. В планината всичко е различно“, допълва ски бегачът.
„Не съм изкачвал Еверест, нито останалите осемхилядници. Бил съм в базовите лагери много пъти, но не съм ги изкачвал. След като завърша кариерата си, може би ще отида на Еверест“, коментира олимпиецът.
Дачири Шерпа е бил на 25 години е започнал да се занимава с планинско бягане и дори записва престижни класирания в мести състезания. Тогава местен вестник публикува статия за него и олимпийският комитет се свързва с него, за да му предложи да участва на зимните азиатски игри в Япония. Тогава за първи път вижда ски – когато е на 32 години.
„Роден съм в малко село в Източен Непал. За съжаление, там никой не ме подкрепя, защото няма телевизори и телефони, а вестниците не пристигат. Няма постоянно електричество. Но знаят, че се опитвам да помагам на родното си село. Когато мога организирам благотворителни и хуманитарни акции. Децата от моето село, както и от другите села са лишени от възможността да се образоват, но живеят достойно“, разказва още Дачири Шерпа.
Коментирай