Това е един от най-трогателните моменти в олимпийската история

Джим Редмънд e бащата, който накара милиони хора по света да се преклонят. Бащата, който помогна на сина си в един от най-запомнящите се и трогателни моменти в олимпийската история. Днес той не е сред живите, но много фенове все още помнят какво се случи по време на Игрите в Барселона.

Историята започва през 1992 година. Дерек Редмънд е спринтьор за Великобритания, опитвайки се да преодолее контузиите, които го измъчват - претърпява пет операции, включително една на ахилесовото сухожилие, при това по-малко от четири месеца преди Игрите. Неговата олимпийска мечта е разбита четири години по-рано на Олимпиадата през 1988 г. в Сеул, когато скъса ахилес час преди състезанието.

Всички тези трудности обаче не сломяват Дерек Редмънд.

Състезанието на 400 метра започва добре в Барселона, след като записва най-добро време в предварителните серии и печели своята четвъртфинална серия.

На полуфиналите Редмънд изглежда уверен и готов за медал. Но малко преди средата на трасето, той внезапно направи гримаса от болка и се хваща за задната част на бедрото. Подколянното му сухожилие е разкъсано. В най-лошия момент. Той се сви на пистата от болка и ужас, докато останалата част от състезателите го подминават.

Сам на пистата, Редмънд се изправя и започва да подскача на левия си крак - внимавайки да остане в коридора си - решен да завърши състезанието. Публиката става и започва да го аплодира, докато Редмънд куцука бавно към финалната линия.

Тогава отстрани на пистата се появява фигура - бащата на Редмънд, Джим. Измъкнал се от охраната, прескочил бариери, скочил на пистата, размахвайки ръце към служителите, които се опитват да го спрат, облечен с бяла тениска и с шапката с надпис „Просто го направи“. Той стига до сина си и го прегръща през кръста, за да прошепне в ухото му: „Не е нужно да правиш това.“

Дерек се обръща и заплаква на рамото на баща си. Заедно баща и син извървяват последните метри на състезанието – до финала.

Заради помощта спринтьорът е дисквалифициран, но Международният олимпийски комитет, фенове и медии определиха случилото се като "един от най-вдъхновяващите моменти в олимпийската история".