Примата на българския спринт Ивет Лалова-Колио записа в Париж 6-ата си олимпиада и след 5 пъти под 5-те кръга като състезател дебютира като журналист.

След края на 33-ите игри 3-кратната европейска шампионка разказа пред "Мач Телеграф" по-различното си изживяване с микрофон в ръка и какви са и бъдещите й планове.

„Сега съм малко по-изморена от предишните олимпиади, защото бях много повече време. Дойдох дни преди старта и стоях до самия ѝ край. Видях какво е от другата страна и мога да кажа, че не е лесно. Хареса ми донякъде, защото имаш по-малко отговорности. Не си на пангара. От теб не се очакват медалите. Търпиш по-малко критика, но в същото време видях, че и вашата работа е доста трудна и си иска доста тичане в буквалния смисъл”, споделя Ивет.

„Освен това предизвикателството за мен беше още по-голямо, защото дойдох с дете на 3 месеца. Доведох Тиаго на 100 метра на „Стад дьо Франс” и той ги проспа с отворена уста, докато 80 000 около него викаха и се радваха”, допълва 40-годишната софиянка.

На въпроса „Край пистата не те ли засърбяха краката да бягаш отново?” тя отговаря така: „В първите дни го имаше този момент и даже си казвах на ум, че на следващата олимпиада е по-добре да бягам и аз, отколкото да бягам да взимам интервюта и да се возя в метрото. В същото време обаче осъзнах, че съм дала своето доколкото съм могла добре и по силите си. Разбира се, винаги е можело да е по-добре и съм доволна и щастлива, и продължавам напред без да има нещо, за което да съжалявам и без да има нещо, което не е изживяно. Имала съм много големи моменти в спорта, а също и трудни такива. Била съм и по малки, и по големи стадиони. С тези 5 олимпиади изживях пълната палитра от емоции в леката атлетика и не бих продължила да бягам вече на 40+ години.”

Ретроспекцията на олимпиадата с обявената за най-бързата бяла жена стига и до българското представяне.

„Видях българското участие с надежда за бъдещето и в младите. В началото се заговори, че това ще е най-неуспешната ни олимпиада. После пък мина едно торнадо и за два дни спечелихме тези седем медала. По какво друго може да се гордеем, че сме 26-ти в света? Самата аз имах също големи очаквания. Всяка сутрин си казвах, „Айде днес още едно медалче да капне от някъде“, без да си давам сметка, че всички си го мислят това и тези крехки създания като момичетата от ансамбъла не могат да издържат на такова напрежение.  За това само поздравления към всички. Смятам, че може да бъдем единствено горди от представянето ни в Париж”, завършва Ивет Лалова.