Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева говори за Gong.bg преди началото на Олимпиадата в Париж. Тя разказа повече за вече изминалите Олимпийски игри в Токио, където ансамбълът ни спечели златния медал, въпреки че едно от момичетата ни играе съчетание с фрактура на крака.

„Този медал е много специален, защото беше в един много тежък период с една година удължен цикъл на Олимпийските игри. Ние нямахме представа дали изобщо ще има Олимпийски игри. Разбрахме, че няма да има никаква публика и ние играхме в една огромна зала за може би 20 000 човека, но залата в Токио беше абсолютно празна. Беше много трудно. Първото цялата тази пандемия, второ ние цял сезон се борихме, бяхме много силни, но нито веднъж не ни дадоха първото място, а ние знаехме, че сме най-добрите. Знаехме, че сме много по-силни от съперника. От тук всички ни изпратиха с идеята да станем втори или трети и че Русия ще бъдат първи, когато Русия се състезаваше, дори да допускат грешки, те ставаха първи и така нататък. 

Ние знаехме, че сме много силни. И това беше медал, който България нямаше – златен олимпийски медал. Всичките успехи, които сме имали в миналото, има някои мини епохи в художествената ни гимнастика, но този медал все ни убягваше и не можехме да го спечелим. И за мен лично, а и за треньорката Весела Димитрова, която е страшно амбициозна, това беше фикс идея – да спечелим този златен медал. Ние направихме страхотни неща, за да го спечелим. Ние направихме хипер рисковани съчетания, които променихме 20 дни преди началото на Игрите, без да знаят съдиите.

Усложнихме съчетанията с две точки, което граничи с фантастиката. Отидохме на тотален риск и знаехме, че ако се случи минимална грешка, това щеше да бъде катастрофа. Така беше направено съчетанието, че тази грешка щеше да повлече погром след себе си. Тоест те трябваше да бъдат абсолютно безгрешни. Отивахме на една Олимпиада, където рускините отиваха като категорични доминанти, спечелили всичко по пътя си. Но ние знаехме, че сме по-силни. И когато направихме подиум тренировки със съдиите, те видяха ние какво сме направили.

Още тогава руснаците нямаше какво да направят, ден преди Олимпийските игри. Ние ги шокирахме и изненадахме всички с това което бяхме направили. И когато те видяха подиум тренировките, на официалната зала, на официалния терен, за да видят обстановката в залата и тогава по-голяма част от съдиите наблюдават, без да съдийстват, но да се ориентират какво правят всички. Аз си спомням тогава как наистина съдиите се шокираха от това което видяха, какво представлява българския отбор. Това бяха тежки състезания, първо с подиум тренировки, после квалификации и чак на третия ден играеш за титлата. Трябваше три дни да сме на върха на силите си. И когато почнаха квалификациите, ние ги отвяхме с три точки първото съчетание. Това е историческа победа с такава разлика, обикновено разликата е десети, максимум точка. И тогава се разбуниха духовете, руснаците не очакваха такъв шамар", разказа Илиана Раева.

"Вече, когато стана многобоят и децата трябваше да са абсолютно концентрирани и да изиграят отново всичко без грешка и когато ние изиграхме първото съчетание и разликата беше огромна, ние знаехме, че само те трябва да изиграят съчетанието си. След първото съчетание обаче ние отидохме с Мадлен Радуканова, което имаше силни болки в крака. След първото съчетание, докато аз ги чаках да отидем да се преоблекат за второто, тя върви и почва да плаче и каза: „Не мога да си стъпя на крака, изхрущя нещо, умирам от болки“.

Аз веднага и казах да спре да плаче, защото ще разконцентрира момичета, стиснах я силно, буквално я разтърсих. Въобще не обърнах внимание, че толкова много я боли крака. И тя излезе и игра второто съчетание и след това на видео виждам как тя едвам става да се построи до момичетата и да излезе от килима. Виждам, че всички горят от щастие, че са играли, а нея наистина я е боляло. Оказа се, че тя имала счупена кост на стъпалото. Тя е играла с нечовешка болка, защото точно това стъпало непрекъснато стои на пръсти там, където е счупено. Може да си представите за какво става въпрос, цялата тежест е падала на крака. Ние това го научихме много по-късно. На прибиране тя пътуваше с чехли, кракът ѝ беше подут и не можеше да си обуе маратонки. Вече не помня дали в Токио още или като се върнахме разбрахме, че е със счупена кост. Отидох при нея и я прегърнах", допълни тя.