4383 дни – точно толкова минаха от 1 февруари 2007-а до 1 февруари тази година. Цели 12 години Gong.bg има привилегията да се радва на най-верните читатели, които наред с любовта към спорта си остават най-ценната мотивация. Онази сила, която ни дава стимул да крачим напук на препятствията. Може и да звучи банално, но без вас нищо нямаше да бъде възможно.
12 години, а връзката е все така неразривна. Трудните моменти я скрепиха, а това направи общите ни върхове още по-скъпо изживяване за нас, екипа на Gong.bg. Множество календари подменихме заедно, още повече събития пък ги оцветиха. Някои ни поразяваха като гръм от ясно небе, за други чакахме, страдахме, съжалявахме и се надявахме. Понякога и не предполагахме, че те могат да станат крайъгълни камъни в нашето съвместно пътуване.
Едни са изцяло подчинени на закономерността, без тях няма как да се мине. Просто превземат вниманието с размах. Обичан и (по същата причина) щедро хокан, Григор Димитров далеч преди края на своята кариера се погрижи да бъде запомнен като най-успешния професионален български тенисист. Макар и напоследък формата на Гришо да страни от високите стандарти, които той сам, а и ние му задаваме, никой не може да зачеркне епохален миг като полуфинала срещу Рафаел Надал в Мелбърн от 2017-а. Пет влудяващи сета, пет изцеждащи часа, които бяха всичко друго, но не и разочарование. Понякога съдбата наистина си знае работата – в Лондон същата година Григор триумфира с титлата във финалния ATP Мастърс, където попадат само 8-те най-добри през сезона.
Може и да ви се струва странно, че страним от футбола, ала ще продължим в тази посока още малко. Заради друг главен герой, чийто попадения между въжетата ни карат да затаяваме дъх. Репликата „Продължаваме напред!“ придоби култов статут с боксов двубой, чието очакване в отделни мигове граничеше с тиха истерия. Кубрат Пулев премери сили с величието Владимир Кличко и загуби. Но не се отказа. Научи ценни уроци, както призна много пъти след онзи мач. Решимостта му не намаля и със своеобразната смяната на караула в тежка категория, когато Антъни Джошуа с нокаут окончателно пенсионира украинеца. Голямата цел пред Кобрата не се е променила, само препятствията пред реализирането ѝ са различни.
В дверите на футбола пръв сред равни е орисан да бъде Кристиано Роналдо. Не „откриваме топлата вода“ с това твърдение, също по никакъв начин не неглижираме Лео Меси. Просто такива са фактите. Сред всичките успехи на португалеца – колекцията „Златни топки“, европейската титла с Португалия, трофеите от Шампионската лига, Висшата лига и Ла Лига – безспорният ваш №1 се оказа… знаменитият гол със задна ножица срещу Ювентус. И по-точно нестихващата и до днес поредица от забавни колажи, които този иконичен миг породи.
Клишето гласи, че футболът е нелогична игра, а доказателствата на тази отдавна утвърдена истина едва ли подлежат на преброяване. Ние можем да предложим само някои от своите емблематичните примери. Като например датата 25 май 2013 година, която нито един фен на Левски не иска да си спомня. Това беше денят, в който Георги Петков роди пословичния жест с мустака, а „синята“ мъка по оттеклата титла не познаваше граници след 1:1 срещу Славия в последния кръг от първенството. Дори по-голям беше отзвукът само 2 години по-късно, когато отборът на Литекс официално се оказа изхвърлен от елитната дивизия. Причината? Решението на главния мениджър Стойчо Стоилов да извади отбора от игра в края на първото полувреме при гостуването срещу Левски на 12 декември. Именно този скандал катализира последвалите процеси, довели до реформирането на шампионата във вида на сегашната Първа лига.
Когато говорим за родния футбол, не бихме могли да минем без легендата на Лудогорец Козмин Моци и срещата, която пренаписа историята на клуба. Да, досетихте се, че става дума за онези дузпи срещу Стяуа в плейофа за влизане в групите на Шампионска лига, когато румънецът по неволя навлече вратарските ръкавици и удари мощно рамо за класирането. Лудостта и късметът неизменно съставят рецептата за велики мигове. Такъв изживяха Лионел Меси и Барселона през 2017-а, а ролята на изиграния и останал с пръст в устата се падна на ПСЖ. „Блаугранас“ сториха невъзможното до този момент в историята на ШЛ и с победа 6:1 отстраниха французите въпреки пасив от четири чисти гола след първия мач.
В никакъв случай не пренебрегваме и волейболните страсти. Националният отбор ни подари не едно и две паметни участия на големи форуми, а през 2015-а – след пауза от 35 години – успя да се класира за финал (на Европейските игри в Баку). Загубата с 1:3 от Германия напомни за голямата болка, която тлее вече токова години – оттеглянето на Матей Казийски от представителния тим и пълния разрив в отношенията между него и федерацията. Пред италианските медии Казийски даде интервю, с което демонстрира своя песимизъм спрямо процесите, които наблюдава.
И тъй като нашата подредба не следва определен ред, оставихме скрито имане за финала. Макар че то в никакъв случай не е много тайно, просто ни е толкова скъпо, че не искаме да го делим. „Златните“ момичета на художествената ни гимнастика Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Стоянова, Цветелина Найденова и Християна Тодорова донесоха куп отличия, включително и бронз от Олимпийските игри в Рио, а вие най-високо оценихте златото от турнира Гран При, което грациите завоюваха в Москва през 2016-а.
Така приключва нашият импровизиран лист с 12-те събития, които се отпечатаха като ключови координати от кривата, маркираща нашето пътуване през времето. А това приключение, което с огромно удоволствие ще продължим!
Коментирай