Джеймс Хънт винаги е бил изключително лесен за превръщане в екранен персонаж. Дълга коса, цигари, денонощни партита, красиви жени, боси крака и откровено пренебрежение към стандартния образ на един световен шампион. Той дори се състезаваше за отбор, чийто имидж включваше шампанско, купони и лого с плюшено мече. Ако някой беше измислил подобен герой за кино филм, вероятно щяха да го обвинят в прекалено преувеличение. Големият проблем обаче е, че историята на Хънт извън пистата често засенчва нещо изключително важно – той беше феноменално бърз състезател, пише Budds.
На днешната дата, 24 октомври 1976 година, преди точно 50 години, Хънт завърши на трето място при адски условия на пистата Фуджи и изпревари Ники Лауда за световната титла във Формула 1 със само една точка. Това остава един от най-великите и драматични финали в историята на мотора. Вглеждането в онзи легендарен сезон показва ясно, че той не стана шампион благодарение на статута си на плейбой, а въпреки целия хаос около себе си, защото зад волана притежаваше плашеща скорост.
Пътят на Хънт към върха напълно подхождаше на характера му. Той не влезе във Формула 1 с гиганти като Ферари или Макларън, а направи дебюта си с Хескет. В началото на тима на Лорд Хескет се гледаше като на пътуваща забавна компания без традиционни спонсори и с подчертано нестандартен подход, а съперниците не го вземаха на сериозно. Но когато болидът започна да се движи бързо, се видя, че зад забавлението стои истински способен екип. Големият пробив на Хънт дойде на Зандворт през 1975 година, когато спечели Гран при на Нидерландия, удържайки Ферари-то на Лауда. Икономическите проблеми обаче принудиха Хескет да затвори врати в края на годината и Хънт остана без отбор. Късметът му обаче проработи, когато Емерсон Фитипалди неочаквано напусна Макларън, а британският пилот получи шанса да седне в болид, способен да се бори за титлата през 1976 година.
Сезон 1976 остава завинаги белязан от съперничеството между Хънт и Ники Лауда. Холивудският филм "Сблъсък" противопостави противоположните им личности, представяйки Хънт като импулсивен и рисков играч, а Лауда като студен и пресметлив аналитик. Реалността обаче бе още по-интересна – двамата всъщност бяха добри приятели и дори бяха делили един апартамент в началото на кариерите си. Хънт се възхищаваше на аналитичния ум на Лауда, а австриецът зачиташе естествената скорост на своя съперник. На пистата те водеха безкомпромисна битка, но Лауда по-късно признаваше, че му е имал пълно доверие при зашеметяваща скорост, защото е знаел, че Хънт никога няма да направи глупост. През кариерата си Хънт спечели 10 състезания, взе 14 полпозишъна и се качи 23 пъти на подиума, което категорично оборва твърдението, че е станал шампион само с купони.
Самият сезон бе изпълнен с немислим драматизъм. Хънт спечели в Испания, бе дисквалифициран заради с 1.8 сантиметра по-широк болид, а след обжалване победата му бе възстановена. След това той триумфира на родна земя на Брандс Хеч, но месеци по-късно, през септември, загуби успеха си след официален протест от страна на Ферари относно рестарта на състезанието. Междувременно Лауда изгради сериозна преднина, преди да се стигне до ужасяващия инцидент на Нюрбургринг, където австриецът получи тежки изгаряния и увреждания на белите дробове. Въпреки че в болницата му бяха прочетени последни молитви, само шест седмици по-късно той се завърна на пистата в една от най-великите спортни прояви на духа. Хънт спечели в Германия, Нидерландия, Канада и САЩ, с което стопи пасива си и преди финала на Фуджи изоставаше от Лауда с едва три точки.
Условията в Япония бяха ужасяващи – проливен дъжд и нулева видимост превърнаха трасето в езеро. Много пилоти, включително самият Хънт, смятаха, че състезанието не трябва да се провежда. Въпреки това стартът бе даден. След две обиколки Лауда прибра своя болид в бокса, преценявайки, че след преживяната трагедия рискът за живота му е непремерено голям. Хънт застана зад решението на своя приятел и изрази надежда, че никой няма да го обвинява. Пред британския пилот се откри чист път към титлата, но финалът бе белязан от пълна обърквация. Хънт водеше през по-голямата част, но изсъхващата писта разруши мокрите му гуми. Последва забавен 27-секунден стоп в бокса, след който той се върна на пистата, без да знае позицията си. С агресивно изпреварване на Алън Джоунс и Клей Регацони той завърши трети.
При завръщането си в бокса Хънт бе убеден, че е изгубил титлата и изля гнева си върху шефа на Макларън Теди Майър. Майър обаче трябваше да го надвика, за да му съобщи новината: "Джеймс, ти спечели!". На Хънт му отне няколко минути, за да повярва, че след 16 състезания, шест победи, тежки дисквалификации и апели е спечелил световната титла с една точка пред Лауда. Защитата на титлата през 1977 година донесе още три победи, но болидът на Макларън изостана технически. През 1979 година, след кратък престой във Воулф, Хънт се оттегли от спорта едва на 31 години.
След това започна нов етап от живота му като коментатор на Би Би Си заедно с Мъри Уокър, превръщайки се в гласа на Формула 1 за цяло поколение. Неговият остър език, хумор и откровеност го направиха любимец на зрителите. Той помагаше и на млади състезатели като Мика Хакинен, а по-късно Кими Райконен носеше каски, вдъхновени от него. Хънт си отиде от този свят от инфаркт през 1993 година едва на 45-годишна възраст.
Петдесет години след инфарктния финал във Фуджи, легендата за Джеймс Хънт остава жива. Изкушението винаги е да се започне с историите за партитата, жените и цигарите, но спортните му постижения заслужават първото място. Във времена на огромна опасност във Формула 1 той притежаваше невероятен природен талант и интелигентност на пистата – нещо, което Лауда знаеше по-добре от всеки друг. Половин век по-късно най-интересното за Хънт не е как един плейбой е станал световен шампион, а че един от най-великите пилоти стана толкова известен с всичко останало, че понякога хората забравят колко добър бе той зад волана.
Добави ни в предпочитани източници в Google
