Най-често споменаваният въпрос напоследък е: Ще бъде ли заслужено, ако Нико Розберг стане световен шампион? Изумителното е, че разговорът в британските медии се фокусира толкова много върху тази тема, а не върху същинският спор. 

От много десетилетия насам феновете на спорта изграждат своите настроения от разкритията на британската преса и телевизия. Правят го и всички останали телевизии по цял свят. Спортът се заражда на Острова и продължава в огромната си степен да бъде базиран там, така че логиката в тези действия не отсъства.
 
В последните няколко седмици се забелязва особено отношение в спора на Хамилтън и Розберг и това е нещо, което не бе ясно изразено в предишни години. Независимо от това дали има британец в челото на подреждането, репутацията на английските медии до голяма степен се дължеше на тяхната безпристрастност. 

Трудно е да се асимилира защо Нико е преследван така старателно в последно време. Въпросите, които му се задават, постоянно са провокативни, постоянно предизвикват бурна емоция след тяхното изслушване (само се загледайте в реакциите на Розберг при въпросите на Джеймс Алън и Тед Кравиц) и не са свързани с неговите умения.
 
Кога ще станеш световен шампион? Ще заслужаваш ли титлата? Спечели това състезание, но това е първата ти победа тук, какво толкова се промени? Преди не си печелил тук, какво очакваш тепърва? - Всички тези теми преследваха Нико преди и след състезанията, и те винаги бяха в асоциация с резултатите на Люис. 

И затова - ще бъде ли заслужено, ако Нико спечели титлата? - Естествено, но ако се случи. Германецът има 9 победи (баща му става шампион с 1), не е потеглял от позиция извън първа редица и отговори на напрежението във всяка една ситуация, в която беше поставян. И най-важното - не се поддава на провокациите, както Люис.
 
И все пак реално това не е и най-важното - защото Нико може и да не стане световен шампион. Спорът му с Люис е чудесен и спомага на тима, на тях самите и на спорта като цяло. Стилът им на управление на колата е различен, лайфстайлът им е различен, възпитанието, семейната среда и положение, въобще всичко. Колоритът, с който разполагат и двамата, е много важен в период, когато все повече и повече се търсят личностите в шампионата. Тяхното съперничество е любопитно, благодарение на израстването на Розберг. 

Той беше смазван от съотборника си в последните години и то по доминантен начин. Но тази година Нико е различен. По-уверен е, защото задържа лидерската си позиция от стартовата решетка. По-спокоен е, защото не се опиянява от успеха си. По-бърз е, защото в събота се представя много силно. По-забавен е, защото спря да отчита психоатаките на Люис и шегите на Себастиян в пресконференциите.
 
Сезонът е дълъг 21 състезания. Когато съперникът ти има повече механични проблеми от теб, сънародниците му се питат не ти ли е било лесно. Единственото лесно в такав ситуация е да се допускат грешки. А той не го направи до сега. Побеждаваше. И затова сега е примамливо да се задават такива въпроси, при положение, че лидерската му позиция е неоспорима.
 
Световната титла се печели от пилота с най-много точки в края на годината. А до тогава има още адски много време. За заслуги, за това как се приема неуспеха като мъж, за това дали очакваш с нетърпение кога ще падне сняг и ще отидеш да караш, за това дали ще се завърнеш в челото (все думи на Хамилтън), се говори след поражение, а не преди него.
 
Освен ако това не е психовойна.
 
А тя е сто пъти по-интересна от въпросите дали световен шампион е заслужил лавровия си венец или не.