Гърция на четвъртфинал! Изненада, да. Четейки форумите, това едва ли се нрави на мнозина у нас. Споменът за 2004-а и евротитлата на елините е жив, оказва се.

Дали ни харесва или не, фактите са такива. Признавам си, аз също не съм пленен от естетиката /по-скоро липсата и/ в играта на южните ни съседи, но кой ме пита мен и останалите.

Космати, брадясали и грозни, с дефанзивен стил на игра, практикуващи антифутбол. Да, вярно. Но едва ли гърците пак са тук само вследствие на някое чудо на чудесата.

Те играят със сърце. С голямо сърце. Едва ли има друг тим на еврофиналите, който да демонстрира такъв огромен дух и борбеност. Сигурно само ирландците могат да им съперничат по този показател, но те някак си не успяват да впрегнат това качество в името на каузата си.

А гърците го умеят. Започнаха с гол пасив и с човек по-малко срещу Полша. Изравниха и даже пропуснаха да победят. Стартираха с два гола във вратата си до 6-ата минута срещу Чехия. Но се вдигнаха, намалиха и даже заслужаваха да изравнят. Излязоха като пълни аутсайдери срещу руснаците. Но дочакаха момента си, вкараха пак от нищото и след това защитиха вратата си така, че дори опасностите за нея бяха малко.

И се класираха. Може би именно затова, че изглеждат така – космати, брадясали, грозни, та чак страшни. С изсечени физиономии, псуващи съдиите, недодялани, криви.

Но мъжкари! Никой с ръка на сърцето не може да им отрече това качество.

Затова сега именно те ликуват. А красивата Русия тръгва тъжна към Москва.