Старши треньорът на Локомотив София Антон Велков заяви, че клубът не може да си промени грандиозни промени в състава и ще продължи да следва път на развитие, който набляха върху родните кадри. Думите на наставника дойдоха след първата тренировка на тима в подготовката за новия сезон, като куриозното е, че столичните „железничари“ все още не знаят в кое ниво на българския футбол ще играят.

„Аз мисля, че ако има развитие, всички ще разберат, защото не само нашият отбор е в очакване на обявяването на Б група. Едно нещо мога да ви кажа със сигурност – ще играем най-малко във В група, защото си го заслужихме това нещо. Естествено, имаме желание за покана, но това вече е нещо, което не зависи от нас. Естествено, малко ни обърква плановете и днес се събира старият отбор, който завърши първенството. А как ще се променят нещата – всичко зависи от това решение.”

„Аз мисля, че това е един прецедент, който действително е труден за решаване. Много рядко в първенствата и в другите държави се случва подобно нещо – да има пренареждане и рестарт. Нещо, което е свързано с много правни неща, много лицензионни изисквания. Мисля, че този процес действително е много труден, и най-вероятно това е причината да се бави това решение. Естествено, че хората от Футболния съюз добре знаят, че времето страшно притиска отборите. Мисля, че тази седмица ще има яснота.”

„Чисто футболно, желанието е едно, а възможностите – друго. Но в крайна сметка, за да подготвиш един отбор за нивото, на което трябва да играе, трябва все пак да си наясно в кое ниво си. Надявам се, че Локомотив е достатъчно притегателна сила, която да ни стигне, за да можем да окомплектоваме боеспособен състав. Естествено, че този процес ще бъде по-дълго време отворен, така че се надявам да се справим. В това отношение очаквам хората, които работят в клуба, да ми помагат, защото селекцията е може би най-важният въпрос в момента.”

„Толкова сериозна подмяна (като при ЦСКА) не можем да очакваме. Със сигурност ще има промени и в състава, и в облика. Това, което ни очаква, да можем да го поемем като удар. Политиката, която ще следваме, е действително да помогнем на нашите български играчи да се развиват. Мисля, че никой не може да изисква някакво бързо прескачане на групите и отиване в А група, може би ще трябва да поиграем известно време, за да сме убедени, че покриваме лицензионни изисквания и сме готови за това, което трябва да направим по-нататък.”

„Аз съм абсолютно убеден, че тези деца в момента не си дават сметка колко ценен е този опит (от участието на „Готия Къп”), но ако ги попитате, когато се върнат, какво са видели и какво са преживяли… Защото аз знам какво означава този турнир и познавам треньори, които са водили деца там. Това е нещо уникално, един вид Световно първенство, и се надявам, че когато те придобият този опит, неминуемо ще остави отпечатък в тях и за бъдещото им развитие.”

„Трябва да бъда честен, че това е нашата мечта (школата на Локомотив да се върне към старата си слава). Щом е мечта, значи има доста върху какво да поработим. Естествено, че вследствие от дългогодишно занемаряване или, най-малкото, какъвто и да било интерес на предишни ръководства към ДЮШ, неминуемо трябва да се въоръжим с търпение, за да изградим нещо. Аз се надявам да имаме късмет и колкото по-бързо интегрираме нашите деца, толкова по-добре. Защото в крайна сметка това е завръщане към корените.”

„Честно казано, не мога да кажа всичко, защото се направи доста. Проявихме изключително търпение, мисля, че цената, която платихме и аз, и футболистите, до момента, беше доста висока. С това да се лутаме в околностите на София да тренираме и въпреки това да изглеждаме като отбор. Сега подредихме нашата къща и се надявам, че ще бъде още по-подредена. Но това са неща, които зависят и от средствата, които може да се отделят. Мисля, че на този етап промяната е драстична.” 

„Как да ви кажа (за желанието на Велков по-рано през годината да напусне отбора)… Такива неща има, когато от двете страни има някакъв огън и всеки гледа да защити собственото си мнение. Това е отминал въпрос и човек трябва да бъде по-широко скроен, за да приема нещата. Това, което ме накара да остана? Целта, която си бяхме поставили – да завършим първенството без загуба и да отиде отборът в горната лига, както му подобава. Целта трябваше да се свърши – това беше най-важното.”