Перлата в атаката на ЦСКА Али Соу говори ексклузивно за предаването "Код Спорт" по ТВ+. В последните години на "Армията" винаги има чуждестранен централен нападател, който всява страх. Любимци на сектор Г последователно станаха Ней, Жуниор Мораес, Мишел Платини, Фернандо Каранга и Жуниор Мауридес. Като шампион триумфира само Ней, но всички се запомниха с атрактивна игра и куп голове. Сегашната деветка на тима Соу получава още като юноша повиквателна за националния отбор на Гамбия, а през 2013 г. подписа договор с Киево. Звездата му изгря в албанския Шкендербеу, където като играч под наем вкара 21 гола в 33 мача. По-късно ЦСКА го привлече първо под наем от Киево, а преди месец го откупи.

- Али, вече повече от шест месеца сте в България. Как се чувствате в нашата страна?

- Много ми харесва тук. Времето е малко капризно. Става прекалено студено понякога. Но е окей. Хората в България са много учтиви и това ме кара да се чувствам добре.

- Какво знаехте за ЦСКА преди да дойдете в България?

- Истината е, че не знаех много. Когато се появи интересът, започнах да проверявам ситуацията. Попитах мои приятели какво са чували за България. Бях чувал естествено за вашата страна, но нищо повече. Повярвайте ми, че не очаквах това, което видях. Много съм впечатлен положително от всичко.

- Чувал ли сте български футболисти от българската история?

- Най-добре познавам Бербатов.

- Той играеше на вашия пост. Харесвахте ли го?

- Да, страхотен нападател. Много обичам да наблюдавам играта на хора, които са като мен. Не съм от Манчестър Юнайтед, но ми харесваше да гледам Бербатов.

- Как дойде контактът от ЦСКА с вас?

- Случи се, когато бях с моя отбор Киево в Италия. Един от директорите ми се обади и ми разказа всичко за ЦСКА. Обясни ми, че клубът много би искал да ме привлече.

- Лесно ли се адаптирахте към ЦСКА и България?

- Не беше лесно. И причината беше, че не дойдох в най-добрия момент. Аз бях последният нов в отбора. Беше краят на трансферния прозорец. Не е лесно да пристигнеш в последния момент и веднага да се присъединиш към групата. Но съотборниците ми помогнаха много. Сега вече всички сме като един и съм благодарен, че ми подадоха ръка.

- В ЦСКА играят много чужденци, които говорят на чужди езици. Лесно ли общувате в съблекалнята?

- Езикът наистина е сериозен проблем. Повечето се опитват да говорят английски. Вече знам, че мнозина от българите говорят този език. Това се отнася и за повечето чужденци. Така че не е трудно да си говорим в съблекалнята.

- Опитвате ли да учите български?

- Когато дойдох, ми се струваше невероятно труден език. Но сега съм решил да остана по-дълго и съответно ще започна да го уча.

- Кой е най-добрият ви приятел в отбора?

- С всички сме в отлични отношения. Но най-близък съм с Едвин Джеси. Добре си пасваме и на терена.

- А и двамата идвате от един континент – Африка?

- Е, не се познавахме от преди. Джеси е много забавно момче. Затова винаги харесвам компанията му.

- ЦСКА е най-успешният клуб в България, но от 11 години не е ставал шампион. Мислите ли, че най-важната мисия е възможна този сезон?

- Защо не? Ние сме тук, за да даваме най-доброто от себе си. Спечелването на лигата е наша цел. Ще бъде изключително важна да я постигнем. Така мисля.

- Коя по-реалната цел – купата или първенството?

- ЦСКА е отбор, който трябва да побеждава и да се бори за всичко. Затова не можем да се фокусираме само в спечелването на купата или обратното. Дошли сме тук, за да победим във всичко възможно.

- Как виждате конкуренцията?

- Трудно е. Вижте колко е малка разликата в точките на върха. Няма да е лесно, но ние трябва да печелим всяка седмица.

- Защо ЦСКА не успя да спечели досега през сезона дерби срещу Левски и Лудогорец?

- Мисля, че нямахме късмет. До края на сезона ще имаме още мачове срещу тях и вярвам, че ще победим. Определено досега губихме дербитата нещастно.

- Кой е по-добър от двата конкурента - Левски или Лудогорец?

- Не мога да ви отговаря, защото не познавам добре тези отбори. Мисля, че ЦСКА е най-добрият.

- Имате девет гола за ЦСКА досега. Мечтаете ли за голмайсторския приз в българското първенство?

- Би било хубаво и интересно, ако трябва да съм честен. Но най-важното е да продължа да се изграждам като класен играч и да развивам умението да вкарвам голове. Тогава ще имам и по-голям шанс да стана реализатор номер едно на България. За мен ще е наистина важно.

- Казахте, че обичате да гледате нападателите. Кой от българското първенство ви харесва?

- Честно да ви кажа, не гледам другите нападатели в България. Наблюдавам световните звезди. Харесвам много Кристиано Роналдо и Роберт Левандовски. Опитвам се да подражавам на играта на Левандовски, който според мен е най-добрият централен нападател в света. В България гледам някои мачове, но не се фокусирам върху нападатели. За мен много по-важно е да гледам себе си и да се старая да се подобря. Другите нападатели не ме интересуват.

- Срещу кой вратар и кой защитник ви е било най-трудно от мачовете в България досега?

- Ще ви кажа двама души – Черниаускас и Бодуров.

- В тренировъчните игри ли?

- Да.

- А от другите отбори?

- Не мога да кажа. Трудно ми е да назова име на вратар или защитник.

- В последните десетина години ЦСКА винаги е имал много силни централни нападатели, които идваха все от чужбина. Знаете ли за тях?

- Чувал съм, че е така, но не ги знам. Когато дойдох в България, много говориха за момчето, което е играло през миналия сезон – Фернандо Каранга. Бил вкарал много голове, но това е единственото, което знам.

- По-добре ли е за вас, че ЦСКА продаде Мауридес?

- Не мога да кажа, че е било по-добре за мен. Хубаво беше, когато Мауридес беше сред нас. Вкара много важни голове за ЦСКА. Сега обаче го няма и това ми дава шанс да покажа повече от моята игра. Приемам го като задача – да бъда по-добър, отколкото съм сега. Да направя следващата крачка. Продажбата на Мауридес е предизвикателство и отговорност за мен.

- Преди си партнирахте на моменти с Мауридес, а сега с друг бразилец – Евандро. Кой повече пасва на стила ви?

- Те играят много различно. Евандро обича повече топката да е в него. Мауридес беше много мощен и обичаше да играе с глава. С Евандро определено ми е по-лесно да бъда партньор заради неговите технически умения с топката.

- Каранга и Мауридес вкараха много голове за ЦСКА, но останаха твърде кратко в България. Колко години или месеци се виждате в България?

- Аз съм щастлив сега. Наскоро подписах постоянен договор с ЦСКА. Моята цел е да остана по-дълго. Не би било умно, ако сега започна да правя планове за напускане. Тук се чувствам като у дома си.

- Във футбола често се сменят треньори. Това се случи и в ЦСКА. Бихте ли сравнили Нестор Ел Маестро с Любослав Пенев?

- Те са различни персонажи. Спецификата на тренировките определено не си подхожда. При сегашния треньор попиваме повече от неговата личност. Той се опитва да ни наложи манталитета на победители. Не, че ние го нямаме. Но треньорът сега непрекъснато ни бута да вървим напред и напред.

- Знаете ли, че Пенев е един от най-големите нападатели в историята на ЦСКА?

- Когато дойдох, разбрах, че е една от най-големите звезди на България. Преди това не го знаех и не го познавах.

- Дава ли ви съвети как да вкарвате голове? Той сам вкарваше страшно много за ЦСКА и после в Испания.

- Да, разбира се. Много съм щастлив, че сега имам треньор, който е бил нападател. Така той много добре знае как се чувствам в определен момент. Наясно е какво трябва да направя, когато попадна в определена ситуация. Затова ви казвам, че нашите глави непрекъснато са отворени и се опитваме да научим всичко, което той ни казва. А за нападателите като мен е особено добре, че треньорът ни сам е бил успешен на този пост и то дълго време.

- От кой треньор сте научил най-много?

- Кой треньор ли? Имаше един специалист в Италия, който също преди е бил нападател. Той много ми помогна. Подобно на сегашната ситуация, имахме силна връзка. Обясняваше ми в какво трябва да се подобрявам, в какво трябва да се концентрирам. Много е важно, когато някой отстрани може да ти даде точния съвет.

- Как се научава един нападател да вкарва голове? Или е повече инстинкт?

- Според мен по- важна е тренировката. Трябва да си уверен в себе си. Върху нападателите има огромно напрежение, защото всички очакват от тях да вкарат голове. Трябва да си концентриран, да си на точното място. Може да е в първата, може и да е в последната минута. Най-важното е да не пропуснеш момента. Да си там, когато дойде и да го използваш.

- Да поговорим за вашата родина Гамбия. Как се запалихте по футбола там?

- В Гамбия футболът е страст. Обожаваме го. Всяко момче играе футбол. Аз съм на терена, откакто се помня. Нещо повече - не си спомням време, в което да не съм бил футболист. Имам чувството, че целият ми живот е футбол. Не е минал и ден, без да играя.

- Какви са условията за футбол в Гамбия?

- Не са перфектни. Налага се да играем често в пясък, но е много весело. Случва се да играем при силен дъжд и при страхотен пек. Но пък футболът е начин на живот, удоволствие. От детството пазя такива хубави моменти, които ще нося цял живот с мен.

- Кой е идолът ви от детинство?

- Тиери Анри. Винаги съм обожавал да го наблюдавам.

- Винаги ли сте бил нападател?

- Като дете ме слагаха все защитник. После минах в халфовата линия. И когато вече кариерата ми реално започваше, станах нападател. В Италия най-често ме пускаха като крило. Тогава дойде един треньор, който реши, че най-добрата ми позиция е като централен нападател. И така започнах.

- На 16 години станахте национал на Гамбия. Колко гола вкарахте, че да ви поканят толкова млад?

- Мисля, че бяха девет. От много рано започнах да бележа. Така станах един от най-младите национали на Гамбия.

- Срещу кой отбор беше дебютът ви?

- Мисля, че беше домакински мач. Но не мога да си спомня срещу кой тим играхме. Наистина не се сещам. Но беше уникално чувство да съм част от националния отбор. Никой не очакваше да види именно мен на терена тогава. Бях един младеж, който беше изпълнил своя мечта. Едва на 16 години.

- Как се стигна до трансфера ви в Киево?

- С младежкия национален отбор до 18 години бяхме на турнир в Италия. След като вече бях дебютирал в първия тим, ми дадоха капитанската лента. Явно Киево е имал скаут на турнира, в който участвахме. Там ме е видял. След това се прибрах в Гамбия, а от Киево са пратили емисари да ме наблюдават и в Африка. И накрая ме взеха.

- Харесваше ли ви животът в Италия? Не играхте много за Киево.

- Животът беше единственото, което ми харесваше в Италия. Факт е обаче, че не получих много шансове в Киево.

- Най-добрата част от кариерата ви досега е в Албания. Как решихте да отидете в Шкендербеу?

- Дойде моментът, в който чувствах, че просто трябва да играя редовно. И тогава се появи интересът от Шкендербеу, който ми даде шанс да участвам в Лига Европа. В Киево бяха честни и ми казаха, че трудно ще получа шанс да играя и че е по-добре да отида там под наем. Най-важното при избора ми беше Лига Европа. И така в Албания натрупах наистина безценен опит.

- Вкарахте общо 28 гола за Шкендербеу. Какъв клуб беше това?

- Един от големите в Албания. Чувствах се добре, защото всички в клуба ми вярваха. По този начин успях да направя следваща крачка напред в развитието ми.

- Добре ли се отнасяха албанските фенове?

- Прекрасни запалянковци. На всеки мач те бяха на стадиона и ни подкрепяха пламенно. Определено много помагаха за успехите на отбора.

- Може ли да ги сравните с българските фенове?

- Любовта е еднаква – и в Албания, и в България. Сега виждам, че ЦСКА има повече фенове, които идват на стадиона и демонстрират любовта си към отбора. Тук я чувствам повече, това е единствената разлика.

- През януари ЦСКА ви купи от Киево. Ще ви липсва ли Верона?

- От психологическа гледна точна престоят ми във Верона беше много труден. Там не играех. След като направих толкова успешен сезон в Албания, казах на италианците, че просто трябва да напусна. Не исках повече да участвам само в подготвителни лагери. Исках да напусна и да играя. Вече имах опита от мачове в Лига Европа и трябваше да играя постоянно.

- Имате голове в Лига Европа за Шкендербеу.

- Точно така е. Вкарах на Динамо Киев и Йънг Бойс.

- В кое първенство мечтаете да играете?

- Моята мечта винаги ще бъде Арсенал. Така че определено отговорът е Висшата лига.

- Кой е любимият ви гол досега, въпреки че още сте твърде млад?

- Най-много обичам, когато направя хеттрик. Не мога да отделя един от всичките голове и да кажа, че ми е любим. Така че просто нямам любим. Винаги е важно за мен, когато вкарам. Всички голове са ми ценни и любими. Чувството след попадение е неописуемо за нападател.

- А кой е най-вълнуващият ви мач?

- Когато се прибера у нас след мач и гордо мога да кажа: "Днес дадох всичко от себе си." Тогава съм най-развълнуван.

- До къде стигат мечтите ви като национал на Гамбия?

- Мечтите винаги са налице. Нашият национален отбор не е от най-силните. Бих искал Гамбия да може да участва на по-големи форуми.

- Гамбия никога не е участвала на Световно първенство. Може ли това да се случи с вас като нападател на тима?

- Би било наистина велико да се класираме на световно първенство. Ще бъде сбъдната мечта.

- Дидие Дрогба, Самуел Ето'о, Мохамед Салах и Пиер-Емерик Обамеянг... Африка очевидно ражда велики нападатели. Как се случва това? Кой ви е любимият от тях?

- В момента е Обамеянг. Винаги съм харесвал и Ето'о, но сега много обичам стила на Обамеянг. Той е типичен голмайстор.

- Може ли един ден африкански отбор да стане световен шампион?

- Бих искал да кажа, че е възможно. Това е мечта на континента. Много ми се иска първият световен шампион от Африка да е Гамбия.

- Кажете ни малко повече за Гамбия. Каква страна е това? Ако трябва да препоръчате на български приятел, къде бихте го пратили да разглежда?

- Гамбия е красива държава. Много сме миролюбиви. Имаме море, слънцето свети силно. Туристите обичат да ни идват на гости. Храната също е много добра. Само нека някой да каже, че иска да отиде в Гамбия. И когато се върне, ще разказва колко е впечатлен. Всяка година туристите при нас се увеличават.

- Бил ли сте жертва на расизъм?

- Бил съм. Случвало се е няколко пъти. Расизмът винаги е стресиращ. Това се е случвало на повечето африкански футболисти.

- Как се чувствате в такъв момент?

- Хората по света са различни. Има такива, които полудяват. Всички хора сме еднакви без значение цвета на кожата. Нормално е, когато отидеш някъде да има едни, които те харесват и други, които те мразят. Но не можеш да мразиш някого заради цвета му. Това е стресиращо.

- Мислите ли, че битката, която футболът води с расизма, може да бъде спечелена?

- Трябва да бъде спечелена. Футболът е игра, тя е за всички. Тя не е само на черните, тя не зависи от цвета на кожата. Футболът би трябвало да обединява хората. Така е и така трябва да бъде. Всички трябва да го обичат.

- Ако имате възможност да кажете нещо на човек, който издава обидно маймунски звуци, какво ще е посланието ви?

- Труден въпрос. Ще му кажа, че е по-добре да се наслаждава на футбола, а не да бъде расист.

- Какво най-много ви харесва в България?

- Красива държава. Харесва ми храната.

- Коя?

- Искам да опитам това традиционно ястие, за което всички ми говорят. Приличало на пай.

- Може би имате предвид мусака?

- Не знам името, а само че е като пай. Със сигурност обичам да опитвам традиционните храни.

- Тук ли е семейството ви?

- В момента не. Всички са у дома в Гамбия.

- Колко души сте във вашето семейство?

- О, много сме. От страна на майка ми не, но от баща ми сме много.

- Ще се преместят ли в България?

- При всички положения ще дойдат.

- Играхте за ЦСКА в един снежен мач в края на миналата година и вкарахте два гола на Ботев. Как се адаптирахте към снега?

- О, казвам ви честно – в снега не се играе лесно. Щастлив съм, че вкарах два гола в този мач. Лично за мен бяха особено важни. Чувството в снега е коренно различно. И е много трудно.

- И последен въпрос – живял сте в Италия, после в Албания и сега в България. Къде ви харесва най-много?

- На първо място е България. Животът в Италия и Албания е доста различен.