Христозов: Витоша има сили не просто да се спаси, но и да отиде по-напред

През миналото лято Николай Христозов взе тежкото за всеки един професионален спортист решение – да сложи край на кариерата си. Доскорошният защитник и капитан на Витоша (Бистрица) обаче мигновено се впусна в следващото предизвикателство, след като стана помощник на Росен Кирилов, който наследи Костадин Ангелов начело на „тигрите”.

По време на историческата първа кампания за бистричани във футболния елит на БългарияНиколай Христозов записа 26 мача със зелената фланелка, като в 23 от тях бе титуляр. Общо за двата си сезона в професионалния футбол с екипа на „тигрите” вече бившият бранител изигра 57 мача, в които реализира 2 гола.

Пред официалния сайт на Витоша Христозов, който в кариерата си е носил екипите още на Локомотив (София), Конелиано (Герман), Вихрен (Сандански), Локомотив (Мездра), Миньор (Перник) и Добруджа, където бе играещ помощник на Светослав Тодоров, говори за новото предизвикателство, сезона на Витоша до момента и очакванията си за пролетния дял.

- Ники, вече половин сезон си част от треньорския щаб на Витоша. Колко труден за теб бе преходът от активен футболист към треньор? Ти имаш опит като асистент от времето, прекарано в Добруджа, но все пак тогава се подвизаваше и на терена.
- За всеки футболист е трудно да остави бутонките и да се раздели с активната си футболна кариера. Но този момент винаги настъпва и се съмнявам, че някой е подготвен за него. Имах късмет кариерата ми да не завърши поради травма или някаква друга негативна причина. Аз съм щастливец, защото при мен нещата се развиха възможно най-благоприятно и имах шанса веднага да започна ново предизвикателство, а именно да стана помощник-треньор в отбор от Първа лига.

- Трудно ли бе в началото да влезеш в ролята на треньор и да даваш указания на хора, с които доскоро бе заедно на терена?
- Не за първи път съм в тази позиция – заедно на терена като съотборници и същевременно от другата страна – част от треньорския щаб. Но опитът, който натрупах като играещ треньор в Добруджа, както и работата ми с деца в школата на Витоша, ми помогнаха много в настоящата ситуация.

- Коя е най-деликатната част от този преход и работата с доскорошните ти съотборници?
- Нещата стоят чисто психологически. Треньорът трябва да се уважава и като позиция, и като човек. Това уважение е важна част от атмосферата в един отбор. За да се постигне обаче, е нужен не само респект от страна на футболистите, но и много упорита работа от страна на треньора, с която той да получи всичко това. Решенията, които взима, както и отношението са ключови фактори за изграждането на един състав. Това е двустранен процес. От една страна, е работата на специалиста, а от друга, футболистите, които именно чрез неговата работа усъвършенстват своите умения в името на общата цел – развитието и добрата игра на отбора.

- Как оценяваш представянето на тима през есенния дял?
- Като добро, но ние сме взискателни и винаги искаме повече. Всеки един отбор, в частност и футболист, може да подобри своята игра.

източник: fcvitosha.bg

- Къде най-вече виждаш промяна в сравнение с миналия сезон? За мнозина е изненада, че сме 11-ти и имаме 20 точки в актива си.
- През миналата година според мен не бяхме готови за предизвикателството Първа лига. Отстъпвахме на нивото на останалите отбори. През целия сезон всички работихме заедно и с подкрепата на всеки един човек в клуба успяхме да запазим мястото си в елита на България.

- Какво най-вече трябва да се подобри в състава на база представянето от есента?
- Играем с нова схема през настоящата кампания и все още се изчистват детайлите по нея. Надявам се, че сме подобрили това и през пролетта ще имаме повече положителни резултати.

- Кое бе разковничето, за да се пребори, макар и толкова драматично, Витоша за оцеляването си в елита?
- Вярата в собствените ни възможности, която имахме през целия сезон, и подкрепата и доверието към нас от страна на треньорския щаб и нашия президент. Тук искам да му благодаря за това, че ни изтърпя през миналата година, въпреки че го разочаровахме много пъти, и че докрай не сне доверието си от нас.

- Какво очакваш от пролетта? Има ли сили Витоша да се добере до по-висока позиция, или основното ще бъде да се подсигури мястото си в елита и догодина?
- Разбира се, че има сили. Ще работим и ще дадем всичко от себе си, за да покажем една добра игра и да сме възможно най-напред в класирането.

- Млад треньор, млад екип около него, млади футболисти... Това ли е шансът за развитие не само на един скромен клуб, но и на българския футбол като цяло?
- Хубаво е да се инвестира в български футболисти и те да се налагат в отборите. В България има изключителен потенциал в децата, който ние, треньорите, трябва да развием. Но за тази цел е нужна много работа и различен подход, започващ още от ДЮШ. Нужна е последователност чрез единна методика, където водещи са не резултатите от изиграните срещи, а се набляга на изграждането и развитието на качестватата на даден юноша, които във времето помагат за неговото израстване в технически и психологически план. Само така може да се осъществи най-плавно преходът от юношески към мъжки футбол.

източник: fcvitosha.bg

- С основната група на лагера в Анталия бяха и четирима юноши от клуба. Като човек, който доскоро водеше и деца в школата, какво е мнението ти за представянето им?
- Никола, Теди, Васко и Алексей са страхотни момчета. Виждам в тях страст и желание да се развиват и ние ще направим каквото е необходимо, за да им помогнем да подобрят качествата и представянето си там, където изостават от останалите. 

- Мислиш ли, че скоро талант от школата ще успее да пробие в първия отбор?
- Това е желанието на всички в нашия клуб. Искам да използвам възможността да се обърна към всички деца в школата ни: Момчета, поставете си цели! За начало, нека бъдат свързани с усъвършенстване на всяко едно качество най-вече в тренировките. Работете много и тренирайте индивидуално при всяка възможност, която имате. Не позволявайте на никой и нищо да ви отклони от пътя, който сте си избрали – да станете професионални футболисти.

- Като човек, окачил бутонките и трайно впуснал се в треньорското поприще, какви са личните ти амбиции?
- Футболът е моят житейски избор – първо на терена, а впоследствие и в треньорската професия. Работата, която имам в момента, е работата, която истински желая, и ще посветя цялото си време, за да усъвършенствам уменията си и да раста в това ново за мен поприще.