Пътищата на Славиша Стоянович и Левски се разминаха. Авантюрата на сърбина в българския гранд трая по-кратко от предварителните анонси. След прекрасния старт започна да се говори за „10 години“ и дори „искам да изкарам цялата си кариера в Левски“. Да, ама не. Романтиката във футбола отдавна е история и снощи Славиша си тръгна разплакан от последната си тренировка. Успя да трогне и почти целия си отбор, което значи, че футболистите са харесали поне човешките качества на треньора. Неговият предшественик Делио Роси нямаше този шанс...Най-меко казано!

Славиша Стоянович

източник: LAP.bg

Славиша и Левски се разделиха драматично и противно на здравата логика всичко се случи в разгара на подготовката. Обстоятелствата са странни и това е алибито на Левски и новия важен ръководител - Павел Колев. Главата на Стоянович падна, защото се смени властта, а предната се отнасяше крайно несериозно спрямо своите задачи преди финала на своя мандат. Несигурен клуб води след себе си и до несигурност на най-важната позиция, а именно треньорския пост.

Добрата новина за стария треньор е, че остави вратата широко отворена. Стоянович не си изигра добре картите около Коледа, когато валяха информации, че ще поеме Латвия. Въпреки това си заминава с високо вдигната глава, а причините за това са няколко.

От една страна, Славиша спечели футболистите. Снощните сълзи не са случайни. Специалистът явно намери добър подход, но обективността говори, че той беше лабилен в някои важни моменти. Това не отслабва чисто човешките му възможности. Смея да твърдя отличен човек, който просто трябваше да е по-хладнокръвен и изпечен в някои детайли.

Другият голям плюс за сърбина със словенски паспорт, е че върна Левски на единствения възможен път. „Сините в атака“ е обичайната посока, която се приема от привържениците на този тим. Левски се обърна към вратата на съперника, което криеше своите задължителни рискове. Въпреки това, който и да е начело на тима трябва да знае, че това е един от задължителните критерии, които се покриват, щом поемеш Левски. Стоянович направи и някои „по-дребни добрини“ на клуба. С негово съдействие „сините“ уредиха първия професионален договор на Мартин Петков от набор 2002, а това след време може да се окаже великолепен ход. Държеше да се раздели с част от „плявата“ и под някаква форма успя да „проветри“ преди Дерменджиев да поеме тима.

Имаше и позитивни емоции за феновете по време на „медения месец“. Левски победи ЦСКА – София с 1:0, а след мача никой от „червения“ лагер не каза и копче. Изключение направиха две-три „пера“, които потърсиха оправдание за загубата в „хода на живота“. Сериозните фактори обаче приеха поражението, а това е безспорно признание за победителите. Левски изигра и едно фантастично полувреме в Разград, в което Лудогорец бе сгазен, което не се случва на родната сцена. „Утре вестниците първи“ си беше актуална шега в рамките на няколко кръга. Малко, но от сърце. Като добавим и няколко пъти по 10 000 на стадиона, значи Стоянович е направил нещо във вярната посока.

Славиша Стоянович

източник: Levski.bg

Имаше и голям срив. Треньорът рухна психически в един период, а отборът му зареди кошмарни резултати. Срамното 1:3 от Ботев Враца, мизерния хикс със Септември и загубата от Берое натежаха. Чест правеше на сърбина, че винаги излизаше с достойнство след тези издънки. От устата му чувахме само истината. Стоянович се държеше изключително джентълменски с противниците, а това не се е отдавало на много „сини“ треньори, които често дуеха перки на гърба на институцията, която представляват.

Славиша Стоянович

източник: LAP.bg

Равносметката е, че вчера Левски се раздели с добър треньор, който е още по-добър човек. Проблемът беше, че Славиша Стоянович попадна в лош период на „Герена“. Смяна на собствеността, безкрайно раздут бюджет, интернационален отбор без достатъчно лидери. Лоша подготовка и много контузени „завещани“ от предния щаб. Ръководство, което броеше дните до края на своето царуване. Много спортно-технически проблеми. Той така и не направи подготовка и селекция, а на всичкото отгоре играеше без вратари в над 50 % от мачовете.

Крайният резултат е ясен. Не спечели нищо, но стана един от „сините“. Не остана дълго, но си заслужи абонаментна карта за цял живот на стадион „Георги Аспарухов“! Славиша, довиждане, но не и сбогом!


Извинете, майтап с Левски ли си правите?

Дерменджиев: Левски е една огромна отговорност 

Левски се разделя със Стоянович, Дерменджиев поема "сините"


Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.