Иванов: Ако не бе травмата, щях да заиграя в Англия

Иван Иванов, единственият защитник, който е печелил приза „Футболист на годината“ в България през този век, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Подобно на други наши талантливи играчи, той също произлиза от прочутата школа на Пирин (Благоевград). У нас стана шампион с ЦСКА, а два пъти вдигна и купата на страната. В различни периоди от кариерата си носи екипите също на Локомотив (Пловдив) и Берое. Има богат международен опит, включващ първенствата на Русия, Сърбия, Швейцария, Гърция и Турция. Силните игри по време на престоя му в Партизан му донесоха наградата „Футболист номер 1“ на местния шампионат, както и титла и суперкупа на Сърбия. С Базел пък ликува два пъти като първенец на Швейцария и взе участие в Шампионска лига. Точно, когато бе на върха на спортната си форма обаче, получи тежка травма в дясното коляно, която го извади от терените за 20 месеца. С много усилия успя да се завърне в любимата си игра. А как ще продължи футболният път на Иван Иванов, предстои да разберем.

- Здравей, Иване! В последните години излезе от светлината на прожекторите. Какво се случва с теб? Появиха се информации, че ще започваш в Славия…

- Няма нищо вярно в тези информации. Типично българска черта – може би на някого му се е искало или просто някой пуска някакви слухове. Аз реално не съм влизал в контакт с никой от Славия. Поредната новина във футболното пространство, която не е истина.

- На 31 години все още си в отлична футболна възраст, особено за централен защитник. Имаш ли амбиции да си върнеш старата форма?

- И друг път съм казвал, че няма как да върна старата форма. Категорично. Имам предвид нивото от преди контузията. Опитвал съм доста пъти, но реално травмата, която претърпях, и самото възстановяване се оказа много тежко за мен. Дори не можах да се доближа до 80-90% от това, което бях преди. Реално не съм загубил нещо от качествата си, но просто с всяка една изминала година започва да ми става по-тежко и по-тежко. Загубих малко бързина, реакцията ми се позабави, а в днешния футбол това е изключително важно нещо. Точно това е причината да не мога да достигна предишното ниво.

- Смяташ ли като най-голяма грешка в живота си това, че се съгласи швейцарските лекари да направят модерна експериментална операция на контузеното ти коляно?

- Да, с оглед годините, които минаха и нещата, които се случиха. На по-бистър ум като си върнах моментите мисля, че това е най-голямата ми грешка в професионален план. Сляпо се доверих. Даже играх 35-40 минути с контузия, със скъсана връзка. След мача нямах никаква болка. Мислех си, че е нещо леко. Въпреки че на момента изпитах адска болка, преряза ме за една секунда. Даже чух и пукот в коляното. При прегледа докторът каза, че има съмнения за връзки и че коляното ми не е стабилно. Веднага ме изпратиха в Базел. С Петър Александров, мой близък приятел, на когото страшно много благодаря, защото изключително много ми помогна при престоя ми там, отидохме заедно до болницата. Един млад доктор ме прегледа, потвърди диагнозата на магнитния резонанс. Каза, че е скъсана връзка, но пък за щастие била само връзката, без да имам някакви други усложнения, което рядко се случва. Дори се изненада, че съм продължил да играя. Започна да ни обяснява как са измислили нов вид техника, който помага за по-бързо възстановяване, а и самото то е по-леко. Преди това никога не бях имал контузия и не съм се сблъсквал с такива неща. Даже не бях запознат как протичат процедурите на възстановяване. Каза ни, че едно време са взимали от коляното или отзад от бедрото сухожилия, за да може да се направи операцията и да се възстановиш напълно. Но пък това отслабвало тези места. Казаха, че ще зашият скъсаната ми връзка, а вътре ще сложат нещо като метал, който се опитва да я държи. Отговорих, че не ме интересува, щом възстановяването е по-бързо, да действаме. Каза ми, че е хубаво да се направи операцията до 48 часа. Съгласих се и на другия ден ме оперираха. Но на третия месец се получи усложнение. Отидох на преглед, който се прави на шеста и на дванайсета седмица. Казаха ми, че коляното не е стабилно. Сложиха една специална машина и казаха, че коляното има голям луфт. Нормалното е до 1 мм, а при мен беше 4-5 мм. След това дори докторът, който ме оперира не беше сигурен, защото каза, че връзката е там, но просто е станала по-дълга и затова коляното не е стабилно. С несигурност ми заяви, че трябва да се оперирам, но може да продължа и така. Тогава взех може би второто грешно решение. Не се оперирах веднага, защото възстановяването в първия месец е много тежко. Чувстваш се като инвалид, нищо не можеш да правиш сам. Не исках да минавам през това нещо. Исках да пробвам, защото съм чувал за спортисти с хубава мускулатура, които понякога играят дори със скъсана връзка. Три-четири месеца тренирах, но нямах никакъв напредък. Общо взето постоянно имах болежки в коляното. Тогава благодарение на Пауло Соуса, който ми разказа неговата история, той също е имал проблеми с коленете. Каза ми: „Момче, ако искаш да продължиш да играеш още футбол, отивай на нов преглед. Консултирай се с различни хора. Направи каквото трябва.“ Отидох при друг доктор в Швейцария, който ми бе препоръчан от капитана Марко Щрелер. Само ми погледна коляното и каза: „Иване, давай да правим нова операция.“ Обясни, че ще ми вземе сухожилие от коляното, което било много здраво и точно така се случи. Претърпях операция и да чукна на дърво до ден-днешен коляното ми е супер стабилно и нямам никакъв проблем с него. Обаче тук идва другият въпрос, защото при възстановяването в първите три месеца самата връзка се захваща. След това трябва да започнеш да трупаш мускулна маса, за да си възстановиш мускула. И до днес имам разлика в краката. Коляното ми е стабилно, нямам проблеми с коленете, но ако имам 15% разлика в краката, това оказва влияние на реакцията ми, на обръщането ми, на бързината ми. Стигна се дотам, че кариерата ми започна лека-полека да върви надолу и не можах да си върна предишното ниво.

- Подобно ходене по мъките имаше и вратарят Владо Стоянов – говорил ли си с него на тази тема?

- Да, виждали сме се. Заедно сме на един треньорски курс, който водя в момента. Засичали сме се, даже и веднъж по телефона си говорехме. Неговата травма е доста по-различна, но пък е свързана с коляното и е много сложна. Може би това е най-невралгичната зона, заедно с кръста за един спортист. Пожелавам му успех! Наскоро прочетох, че отново ще претърпи някакъв вид интервенция. Дано всичко да е окей и в един момент, ако не може да се върне на терена, поне да ходи нормално и да няма по-сериозни усложнения!

- Имаше ли интерес от твоя любим ЦСКА да се върнеш, след като почти десет години си бил далеч от „Българска армия“?

- Всеки го е чел напоследък. Доколкото и аз имам информация от мой близък човек, Любо Пенев наистина е проявил интерес към мен. Работили сме заедно, мисля доста сполучливо. Но нататък не мога да кажа какво се е случило и какви са причините. Реално преди това – не, защото когато започнаха тези мои лоши новини, ЦСКА беше все едно в будна кома и не се знаеше какво се случва в клуба. В последните две години се стабилизира, но до преди няколко дни не е имало интерес, доколкото Любо Пенев е искал да ме ангажира. Но не знам какво се случи.

- С „червените“ си печелил всичко – титла, купа, суперкупа- смяташ ли, че отборът отново може да стане шампион?

- Разбира се, това е ЦСКА! Няма как да не смятам, че отборът един ден ще се върне към успехите и трофеите. Просто е въпрос на време. Важното е тази серия да не продължава дълго, защото не е типично за гранд като ЦСКА да има такава дълга суша. Надявам се да е в близките две-три години, а защо не и този сезон, въпреки че според мен тази година е малко трудно?

- Най-хубавите ти спомени от ЦСКА?

- Определено спечелената титла, въпреки че тогава бях на 17 години и имах два или три мача. Но самата емоция беше много силна, а титлата беше юбилейна. През годините оценявам, че отборът беше изключително силен и като индивидуалности, и като колектив. Тогава имаше страхотни футболисти, които в момента липсват като Емил Гъргоров, Велизар Димитров, Христо Янев, Вальо Илиев… Жалко е, че в момента двата гранда не са изградени от силни български футболисти.

- А голът ти срещу Динамо (Москва)?

- Да, разбира се, това също е приятен спомен и то доста силен. Точно тогава беше хубавото време, което прекарахме с Любо Пенев. Заедно с титлата е доста силен спомен. Също имахме силен отбор, този път изграден от млади български футболисти, наложени от Любослав Пенев и преди това от неговия чичо Димитър Пенев. Отново колективът беше на супер ниво. Но пък отборът имаше по-сериозни проблеми от финансово естество и в един момент къщичката се разби.

- Тогава се завърна от Локомотив (Пловдив) в един от най-тежките периоди – какво завари?

- Несигурност, не се знаеше какво се случва. По медиите се пишеха едни неща, в отбора се говореше… Самите футболисти започнаха да се разотиват – кой с трансфер, кой с друго поприще. Общо взето беше пълна каша.

- Има една „жълта“ история – през 2009 г. в един столичен ресторант… Има ли истина?

- Има, да. Мога да разкажа историята. Няколко футболисти бяхме отстранени от Любослав Пенев заради неспазване на режима. По принцип той е доста гъвкав и ни беше оставил всяка вечер до 2 часа да можем да се разхождаме – дали по кафенце, дали някъде да останем. Но след това има солени глоби и наказания. Случи се, когато отборът беше в подем, но след това последваха два-три много слаби мача. Плюс несигурността около заплатите не само на футболистите, но като цяло в клуба. От доста време не бяхме взимали възнаграждения, а бяхме млади момчета. Един вид няма с какво да живееш. Решихме да направим една вечеря само футболисти, за да може да се сплотим. Всички премина нормално, в добър тон. Бяхме някъде в Бояна в някакъв ресторант, но след това направихме организация аз и още две-три от младите момчета да отидем на караоке бар. Това беше в сряда, а в неделя имахме мач с Литекс. Знаехме, че до 2 часа ни е позволено. Влязохме там, бяхме само футболисти, нямаше никой друг. Искахме да продължим сплотяването на колектива, но истината е, че прекалихме. Може би единствено Тодор Тимонов спази правилото за 2 часа и си тръгна навреме. Останахме около 15 момчета, беше весело, пеехме песни, забавлявахме се. Прекарахме една хубава вечер, а аз бях един от последните, които си тръгнаха към 3:30-4:00 часа. Явно Любослав Пенев бе разбрал отнякъде, може би някой му беше казал, а и той обича да разпитва и да знае какво се случва. Няма лошо, запази го за себе си. Но след това изиграхме много лош мач с Литекс и паднахме с 0:2. Направо бяхме безобразни! Още при влизането ни в София тази информация излезе по медиите. Веднага ни събраха на Панчарево. Любослав Пенев ни погледна в очите и започна от мен. Попита дали съм бил там. Казах: „Не.“ Излъгах. Но докато излезе това по новините, се събрахме отзад може би за минута и решихме, че няма откъде да знаят и ще кажем, че не сме били. Нормална защитна реакция. Всички отговориха с „не“ и Пенев каза, че сме отстранени от отбора и до два-три дни ще се вземе решение какво се случва. Така и стана, но след два дни от тези осем от „Титан“ върнаха трима. Мисля, дори без разрешението на Любослав Пенев. Останахме 5-6 човека и два-три дни се опитвахме да вземем някакво адекватно решение. Седнахме и казахме, че най-нормалното нещо е да си признаем, да се обадим на Любослав Пенев и да му се извиним. Той каза, че е на тренировка и свършва към 12 часа и в 13 часа имахме среща в ресторант „Окото“. Дойдохме 10 минути по-рано и чакахме. В същото време в 13 часа се появиха тези хора, които бяха изпратени, не знам от кого, по каква причина и как са разбрали. Влязоха, а аз бях точно срещу вратата и веднага се започна към мен, защото по това време бях млад, отборът вървеше, а и аз съм си характер. Започна: „Ти, келеш, келеме, ти ли ще говориш срещу ЦСКА! Какви са тези пресконференции?“ А то няма нищо общо. Не знам кой какво му е наговорил. Само си сложих якето на главата, защото беше зима. Той дойде, удари ме два-три пъти по бъбреците и по главата. Ядосах се и се развиках: „Вие луди ли сте? В 21-ви век пращате да биете футболисти!“ Беше нервиран, а с него бяха още две-три по-малки момчета като биячи. Светльо Петров скочи да ме защити, но и него го удариха. И след пет минути влезе Любослав Пенев, поуспокоиха се нещата малко, проведохме разговор и се разбрахме с него. Но случилото се там е доста неприемливо.

източник: Gulliver/Getty Images

- Малко след това дойде и раздялата с ЦСКА, с Иван Стоянов отидохте в Алания (Владикавказ). Искахте ли това нещо или просто ви принудиха?

- За него не мога да кажа нищо, аз лично не го исках. Бях върнат в отбора с идването на Йоан Андоне, проведох доста добра подготовка. Извикаха ме в офиса и ми казаха, че утре пътувам за Турция и подписвам. Отговорих, че не искам. Моята реална цел беше да отида някъде на Запад. Но отново получихме най-различни „съвети“. Обадих се малко по-късно и се съгласих да отида. Отидохме двамата с Иван Стоянов, той беше с г-н Лечков. За десет минути г-н Лечков ни спечели доста добри условия. Каза навити ли сте на тези неща, ние не се съгласихме с Иван, той се върна, каза им какво искаме и след два часа отговориха „добре“. Това беше цялата история. Но не исках да ходя там и неслучайно още първата година потърсих трансфер на Запад, защото Русия определено не е моето първенство. Не ми харесва като дестинация. Влагат се пари, но футболът и манталитетът на хората е от комунистическо време, а аз търсех нещо модерно. Гледах футбола на Запад и това беше моята мечта.

- Партизан (Белград) беше първата ти голяма крачка в чужбина – шампион на Сърбия и футболист номер 1 на местното първенство. Как един българин плени тези толкова шовинистични сърби?

- Най-интересното бе, че когато подписвах, имах леки премеждия. Тогава пък Венци Стефанов се обади, защото имахме разминавания относно финансовите параметри. Даже се връщах с колата в София. Венци Стефанов ме попита: „Какво има?“ Казах, че нещо не можем да се разберем, споделих му какво искам и след половин час ми се обадиха да се връщам. Може би това е един от най-хубавите ми моменти във футболната кариера. Две изключителни години. Тогава ми обясниха, че сърбите трудно приемат българите, но въобще не се притеснявах. Абстрахирам се от такива неща, а и знаех за възможностите си. Най-хубаво беше как ме приеха и отношението на треньора, който ми въздейства изключително много. Бях на 22-23 години, но точно тогава прецених, че искам да стана треньор.

източник: Gulliver/Getty Images

- Сравни дербито Партизан – Звезда с ЦСКА – Левски…

- Участвал съм в може би три-четири дербита. Преди да се случат тези проблеми с ЦСКА и като атмосфера, и като качество, дербито беше доста силно. И от страна на Левски имаше силни играчи, поколението, което влезе в Шампионска лига. Тогава беше добре, но след това може би дербито спадна и като ниво, и като посещаемост. Но все още си е най-големият мач в България. Докато там… Особено атмосферата на „Мала Маракана“ е нещо страшно! Първото ми дерби там беше на техния стадион. Победихме с 2:0 и общо взето спечелихме титлата предварително още в първия полусезон. Но на полувремето не ни позволиха да се приберем в съблекалнята. Реално правихме разбора на скамейките. За първи път ми се случи такова нещо. Вратарят ни Стойкович беше бивш кадър на Цървена звезда. Преди години дал интервю, че бил само от Звезда, пък след това преминал в Партизан. На полувремето беше 0:0, а те бяха изпуснали дузпа. Тръгнахме да се прибираме, но почнаха да се хвърлят едни бомби над тунела и просто нямаше как да влезем вътре. Така проведохме разбора на скамейките. Оказа се доста сполучлив ход, защото след това бихме с 2:0. Но като цяло това е уникално преживяване! Пожелавам го на всеки един футболист! Така се зареждаш допълнително с енергия, мотивираш се. Публиката е огромен фактор.

- Върхът в кариерата ти е Базел – шампион на Швейцария, участие в Шампионска лига. От музиката на Цеца Величкович към тихото тиктакане на швейцарските часовници - беше ли културен шок за теб?

- Да, определено. Общо взето в България, Русия, Сърбия манталитетът е един и същ, а там като отидох – всичко подредено, спокойно. Няма даже с кого да се скараш. На улицата в 18 часа почти всичко е празно. Навсякъде хората се усмихват, поздравяват те. Общо взето в първите два месеца наистина беше културен шок, но се справих благодарение на Петър Александров, почти всяка вечер бях при него. Обясняваше ми как протича животът тук и се аклиматизирах. В първия месец имах колебания в играта си, свиквах дори с тренировъчния процес, както и с живота извън терена. Първите ми мачове бяха адаптация, а след това показах истинското си лице и направих доста добър полусезон. Колкото и нескромно да звучи, ако не беше тази контузия, може би до края на трансферния прозорец зимата или в края на сезона щях да направя трансфер в Англия. Хората, които ме закараха там са сърбин и германец, които представляваха и Салах. Точно тогава той дойде в Марбея, където бяхме на подготовка. Казаха, че до седмица е готов трансферът на Салах, а след това имат нещо и за мен. Базел бяха отказали първата оферта и до края на сезона щяхме да се опитаме да вдигнем офертата. Отборът е доста добър, но не искам да го казвам.

източник: Gulliver/Getty Images

- Спомена Англия, помним как се бори с мегазвездите на Челси в Шампионска лига. Какво е да играеш като с равен с хора, които са печелили този турнир малко по-рано?

- Честно казано ми е много по-лесно да играя в Шампионска лига, отколкото в някое вътрешно първенство. Дори Сърбия, Швейцария или Русия особено. Просто футболистите играят футбол и ако си обграден с добър отбор, а тогава Базел имаше доста добри играчи, може даже и да се надиграваш. Имаше моменти, в които се защитавахме, но и такива, в които доминирахме срещу Челси. Няма прибиране или да се чудиш как да пробиеш една стена, а в същото време да се отбраняваш с глуха защита и цял мач да си като боксова круша. Изпитах огромно удоволствие. Съжалявам, че не можах да изиграя повече мачове в този турнир. Тази седмица отново видяхме уникални двубои. Просто е съвсем друго изживяване.

- Ходи на проби в дъщерния отбор на Манчестър Сити в Ню Йорк – какво се случи там?

- Това беше точно след раздялата ми с Базел. Отидох там по покана на Патрик Виейра. Бяха ме гледали преди контузията и са казали, че съм доста добър футболист. Видели са, че съм свободен и са искали да ме наемат. Но физически не можах да издържа, не бях играл две години. Проведох честен разговор с него, дори разбра, че доста разбирам от футбол и се справям доста добре от техническо естество. Човекът си ми каза, че е по-добре да отида някъде в Европа да си върна игровия ритъм, защото тук ще ми отнеме доста време, а той не може да поеме тази отговорност. И така се разделихме.

- В Панатинайкос започна като твърд титуляр, но смяната на треньора те прати зад борда – какво се случи там?

- Върнах се в Локо (Пловдив), изиграх добри мачове, върнах си самочувствието и увереността, а и дори физически се подобрих доста. След това направих трансфер в Панатинайкос, треньор беше Страмачони. А аз съм играл с Партизан с неговия Интер. За малко щяхме да ги изненадаме в Лига Европа. Изиграх много силен мач в Италия и президентът на Партизан дойде лично при мен и ми каза, че горе се е говорело, че съм доста добър футболист и щели да следят изявите ми. Страмачони ме взе и под негово ръководство изиграх абсолютно всички мачове, може би без един или два. Играх в квалификации и след това шест мача в групите на Лига Европа. Отборът тръгна доста добре, но септември месец започна да върви надолу отново поради финансови проблеми, а всеки знае, че този гранд едвам се спаси и в момента имат някакъв план за спасяване. Дойде смяна на треньора. Може би са видели, че клубът затъва и взеха решение да се разделят с чужденците. Този треньор налагаше система с трима централни защитници, а бяхме петима основни бранители и още едно младо момче. Все едно две тройки. Ръководството обаче реши да се раздели с мен и с един датчанин, защото започна да се налага формация с четирима и станахме излишни.

- Къде в отличията ти поставяш приза „Футболист номер 1 на България“?

- Индивидуално на първо място, без дискусии.

- По време на твоето награждаване в някои медии се появи информация, че Ивелин Попов е обиден и не се е появил. Говорил ли си с него на тази тема?

- Не, лично не сме засягали тази тема. Сигурен съм, че не е обиден, а и няма защо. Говоря открито и откровено – тази година аз лично бих гласувал за Ивелин Попов и съм му казал дори и пред приятели. А предната година, в която станах втори, а Георги Миланов спечели… Не искам да му омаловажавам труда, но тогава аз заслужавах наградата, защото помогнах на Партизан да влезе в групите на Лига Европа, станах шампион и футболист на сръбското първенство, реално спечелих всичко. Говорят се различни неща, че заради трансфера на Георги Миланов един вид са му подарили наградата, но това пак са приказки, традиционни за България. Не искам да го засягам, но казвам лично мое мнение. Може би предната година трябваше да спечеля аз, а когато взех приза, щях да гласувам за Ивелин Попов, въпреки че заслужавах да съм в тройката. Дори и при силното ни поколение се е случвало – винаги има обидени, сърдити. Ясно е, че хората имат его, но тази игра е отборна. Без колегите си не можеш да направиш нищо. Окей, прибери се вкъщи, бъди си ядосан и разочарован, но няма защо да се сърдиш на някой друг или да бъдеш обиден. Не ми е приятно да гледам как добри футболисти се карат помежду си. Искам да се уважавам с всички и да имам добро мнение за всички, с които сме играли.

- Знаеш ли кой е предишният защитник, който е ставал номер 1 на страната?

- Да, Бог да го прости, Трифон Иванов. Големият българин, големият защитник!

- Следващата седмица България започва нова кампания – европейски квалификации. Как виждаш шансовете ни да се класираме за Евро 2020?

- Петър Хубчев свърши много добра работа с оглед на това, че България последните 10-15 години сме извън борда, заради недостига на качествени футболисти. Има таланти, но може би в един момент тяхното развитие нещо се обърква – около 16-18 години. Това е по-дълбока тема. Но реално той успя да направи отбор. А е много важно, когато нямаш индивидуалности, да направиш отбор. Направи колектив, има дисциплина. Хубчев е немски възпитаник и това е положително. На нас, българите, понякога трябва да ни викат, да ни мачкат, да ни държат един вид будни и концентрирани. Говорил съм си с момчета от отбора и казват, че колективът е на добро ниво. Тренировките били доста хубави, имало сериозна дисциплина. Той успя да изгради това, което трябва – колектив, момчетата да си помагат, най-важното да се уважават и оттам нататък ни трябва малко класа и малко късмет. Изиграхме добри мачове в Лига на нациите. Мисля, че отборът има шанс. Въпросът е как ще тръгне. Първите три-четири срещи са много важни.

- Разкрий каквото желаеш в личен план – как си почиваш, има ли човек до теб?

- Не съм суеверен. Общо взето амбициите ми са да поиграя още около две години футбол. В момента карам треньорски курс „А“ лиценз. Вече споменах, че искам да се занимавам като треньор. Доста съм амбициран. Мисля, че разбирам играта, усещам я и от мен може да стане един добър треньор. А в личен план да изградя едно добро и здраво семейство. През годините разбрах, че е много важно да имаш правилния човек до себе си. Особено в кариерата на футболистите и спортистите. Като тръгнеш на пътуваш, една жена може или да те вдигне, или да те съсипе.