„Не можахме да оползотворим малкото ситуации, които имахме. Много са причините, но най-вече са в нас. Може би не успях да предам, което усещах през седмицата. Във футбола няма „на всяка цена”. Когато загубиш удоволствието от самата игра, идват такива мачове, в които усещаш тежест, че не успяваш да отбележиш гол”, коментира Александър Томаш след равенството 0:0 с Витоша Бистрица в последния кръг от първата фаза на Първа лига.
 
„Вижда се, че в такива моменти, когато сме изявени фаворити, не сме този отбор, който искам да бъдем. Все още не сме това, което искаме. На моменти се получава добре, но пак благодарение на футболистите. Не се получи, работим и чакаме следващия мач. Чисто психологически всичко е в главата. Момчетата вложиха всичко, но не успяха. Трябва да си извлечем поуките и продължаваме напред”, каза още Томаш и добави:
 
„Мисля, че до тук сезонът върви положително за Берое с малки изключения. В началото започнахме колебливо. Като цяло съм доволен заради футболистите, заради феновете – знам, че искам повече, но ще направим всичко, за да успеем.”

"Не съм доволен от първото полувреме. През второто се опитахме, вложихме сърце и душа. Не успяхме да отбележим гол и за мен мача завърши закономерно 0:0. Искам да похваля съперника, които тактически доста добре се затваряха. Това бе един от мачовете, в които имахме срещу себе си доста сгъстена защита, която за съжаление не успяхме да преодолеем. Затова и не можахме да вземем трите точки. Казах на играчите, че искам да са спокойни и с високо вдигнати глави – без първото полувреме. Това са нормални процеси и може би прекалено рано започнахме да витаем и да искаме някои неща, които клуб като „Берое“ ги заслужава. Ние обаче може би не сме осъзнали още и искащи да се случат. В този мач не успя да дойде, защото не бяхме достатъчно спокойни, защото не притежавахме топката, не обръщахме бързо фронта на атаката. Не успяхме да накараме техните бек-халфове да излизат и да освободим пространства. Това е игра на пространства. Теренът е един и същ. те затвориха пространствата и ние трябваше да намерим и да оползотворим. Не успяхме. Трябва повече работа, вяра и желание."

Като че ли ви липсваше темпо, което да създават халфовете? Някои играха доста позиционно…

Да, съгласен съм. Ще си поговоря с тях, защото начинът, по който аз и коя екип искаме да играем – това е жизненоважно. особено ротацията и реакцията след загуба на топката въобще не ми хареса през първото полувреме. Не трябва да ги обвиняваме. По-голямата причина е в мен. не съм ги убедил явно, че днес ще бъде един от най-трудните мачове. Казах им през седмицата, че днес „Берое“ ще играе срещу себе си. Излязохме да видим дали можем да се превърнем в отбор, който всеки един иска. разбра се, че имаме още доста работа.

Казахте, че с течение на мача и изминаване на времето е повлияло психически. Може ли равенството също да повлияе?

Ще дам всичко от себе си да не се случи. Има такива мачове, в които не се получава. По най-бързия начин трябва да се отърсим. Какво се случва? Животът продължава. аз и екипът ми не успяхме да убедим футболистите, че мачът ще бъде по начина, по който си го представях. Но вижте, можеше да се случи и друго. Трябва да похваля и противника. Доста добре затваряха пространствата и бяха отдени изцяло. Още малко ни трябваше, за да се поздравим с победа.

Направихте някои ротации. Запазихте ги за следващия мач или?

Имаше и такъв момент. Имаше и уважение към някои хора. Мисля че трябва да бъде отдадено такова. Исках да видя и някои хора, за да съм наясно с техния статус от тук насетне.

Друг път изтъквате хъсът и желанието в играчите. Този път не го чухме. Възможно ли е да е имало подценяване?

Много може да говорим на тази тема, но не вярвам, защото опитвахме цялата седмица. Говорихме точно за това. Ние не сме все още отбор, който да подценява някой. Все си мисля, че напрежението от това, че ние бяхме тотален фаворит този път. И всички очакваха едва ли не да бием с 4-5 на нула. Преди мача бях казал, че ще съм доволен и на грозна победа с 1:0. Ето тук е разликата, че аз се променям. Не успяхме. Може би повече характер, себераздаване, хъс и искане на победата.

Може би Берое все повече ще излиза в тази роля?

С този мач свърши редовния сезон. Предстоят само мачове, в които се надявам да напълним стадиона. Да покажем, че ние наистина можем да излизаме срещу тези отбори, които са топ 6 в България. Когато се изправяме срещу отбори като „Витоша“, които се борят за оцеляване ние трябва да изграждаме характер, желание и амбиция. Аз съм убеден, че в предстоящите срещи тези момчета ще хвърчат, защото искат да покажат, че могат. А те могат. Днес бяха задължени да го покажат и там е много тънка границата. Не всичко е на всяка цена в този живот. Това е футбол. Трябва да го осъзнаят младите момчета, които имат бъдеще. Аз мога само да ги похваля. Този мач ще ни даде повече. Ще се научим, надявам се.