Много от по-възрастните, а и не толкова възрастни, фенове на футбола, са чували какви ли не легенди за така наречената „Пиринска Бундеслига” и нейните страховити мачове. Да не говорим пък за още по-долните етажи на футбола из благоевргадско. Или пък поне да си спомним....

Пътувайки с моя колега Дончо Донев от Пловдив за село Златолист, към храма „Свети Георги”, където е гробът на Преподобна Стойна, минахме и през селата Капатово и Кромидово. И си спомнихме какви футболни вести стигаха до нас от местния тим Орел, който участваше в първенството на Зона Струма.

Когато обединеният тим на Капатово и Кромидово, Орел, играеше на терена, около него винаги беше интересно. Буйната македонска кръв не търпеше несправедливости и най-често го отнасяха съдиите. Често те се спасяваха от линч, бягайки в близките лозя, а често и не успяваха да избягат и да се спасят. Какви диви времена бяха, а как ли е сега?!

Ако тогава беше страшно, то сега е още по-страшно! Защо ли?! Защото сега е пустош, защото сега просто ги няма хората край терена, защото го няма него самият, защото го няма и Орел-ът. Няма млади хора, които да тичат по топката, а и като гледате снимките, се вижда какво е останало от терена. Само пустош и ръждясали греди, които подсказват, че тук преди време е имало емоции. И един кон, който се радва на тревата и бурените, но който така и не предполагаше защо го снимахме…