Във футбола надграждането е много сложен и деликатен процес, а още повече, когато става дума за България. Треньорите в Първа лига нямат комфорта да работят в по-дългосрочен план с ясна представа за перспективата. Те са наясно, че няколко негативни резултата могат да им костват работата. След доброто представяне на Берое през миналия сезон, в което Александър Томаш и неговият екип изградиха една стабилна основа, пред тях сега предстои по-трудната задача – да надградят и да успеят да направят следващата крачка в развитието на тима.
През миналата година Берое успя да стъпи на краката си, след като преживя истински катаклизъм в предходния сезон. Не само това, но Томаш успя да изгради облик на този отбор, който се различава с представянето му през последните седем години. Ако се абстрахираме от това, че Берое успя да постигне своята цел и не само влезе в първата шестица, но се класира на четвърто място в крайното класиране, много по-важното за отбора бе това, че старозагорци през по-голямата част от сезона играха изключително приятен футбол, в който се стремяха да диктуват случващото се на терена. Томаш следва своите принципи за играта и не отстъпи от тях, за което заслужава само похвали. Да, Берое претърпя четири много болезнени загуби от трите отбора, които завършиха пред старозагорци в класирането, но дори и те показаха, че тимът върви в правилната посока, но пътят е дълъг. Като се изключи поражението от Лудогорец в Разград с 0:7, в което Берое не приличаше изобщо на отбор, то в останалите мачове „зелените“ се надиграхва със своите фаворизирани съперници и не се страхуваха да го правят. При загубата през декември в София от ЦСКА, си пролича още колко дълъг път има Берое да извърви, за да успее да настигне лидерите в шампионата, защото поемането по другия път означава само едно – застой и лутане.
Сега пред треньорския екип на Берое предстои изключително важен етап от развитието на отбора. Старозагорци трябва ясно да покажат, че са в състояние да надградят над постигнатото през изминалите 12 месеца. Да надградят най-вече в игрови план. Това отново ще се покаже най-отчетливо в мачовете срещу водещите отбори, а и преките съперници на старозагорци за място в първата шестица и за четвъртото място. През новия сезон Берое отново трябва да се стреми да доминира в своите мачове, но трябва да бъде подготвен с план „Б“. Воденият от Александър Томаш отбор в никакъв случай не трябва да отстъпва игрово от показаното през миналия сезон. Заблуда е, че има някаква разлика от това да загубиш с един, два, три или повече гола. Развитието на отбора може да се постигне по един начин – с демонстрирането на силен футбол.
Берое за първи път от много години разполага с малко по-широк състав, което дава по-голяма вариативност на Александър Томаш. Треньорът все още не разполага с нужната дълбочина в състава си, която да му позволява да се конкурира директно с първите три тима от крайното класиране на изминалия шампионат.
Берое бе напуснат от двама от основните си играчи, Педро Еуженио и Карлос Охене. Хубаво е, че старозагорци направиха навременна селекция и си осигуриха сравнително рано в периода на подготовка новите попълнения. С осъществените входящи трансфери Берое не би трябвало да усети отсъствието на Еуженио и Охене. Привличането на Александър Цветков, Иван Минчев, Меска и Вандерсон трябва да гарантира не само по-голяма конкуренция, но и най-вече увеличаване на класата на отбора, от което Александър Томаш имаше остра нужда, което се видя най-ясно в края на изминалата кампания.
През миналия сезон Берое бе изключително зависим от присъствието на Мартин Камбуров на терена. В предсезонните контроли отборът отново показа едно лице, когато централният нападател е на терена и съвсем различно без него. За Берое ще бъде от особено значение по-бързата адаптация на бразилеца Алфредо Мартинс. В проверките той загатна за своите възможности, а Берое има нужда от втори нападател, който не само да даде различна перспектива на атаката на отбора, но и да гарантира голове. С бразилеца, старозагорци придобиват много по-голяма вариативност и изненада в нападение.
И през миналия сезон, и през настоящия, за Берое като най-важно звено се очертава да бъде халфовата линия и представянето на полузащитниците. В схемата на игра на Александър Томаш акцентът е поставен именно върху тях. Присъствието на четирима български футболисти в средата на терена е истинско предизвикателство за Берое. Александър Цветков, Мартин Райнов, Борислав Цонев и Иван Минчев са доказали през годините, че могат да играят на високо ниво. Важно е четиримата да успеят да намерят своето постоянство в представянето, защото иначе Берое ще страда. Старозагорци неведнъж са показвали, че могат да дават втори шанс на играчи, които се намират в лош момент от своята кариера. Александър Цветков завърши по труден начин миналата кампания и сега пред него се открива чудесна възможност да възвърне играта от най-силните си дни. В контролите Томаш демонстрира, че ще разчита много на Минчев. Цонев е като преобразен при Томаш през последните седем месеца. Най-важното за 23-годишния футболист е, че той успява да задържи нивото си на представяне. С капитанската лента на ръка пред Мартин Райнов стои изключително отговорната задача да води отбора във всеки един мач и да не изпуска диригентската палка, защото подобен ход може да му струва скъпо.