„Футболът не е справедлив, аз тичам отстрани, а тези дърводелци играят квадрат”, думите са на един от най-интелигентните български футболисти. За съжаление футболът е такъв поради доста други причини.

Юношата на Левски Живко Миланов си тръгна по терлици от клуба. На бързо, по тъмно. Трансферът му във Васлуй стана за часове. Нямаше сага, нямаше пазарлък, който би бил типичен за Балканите. Всички са доволни. Лакатуш искаше Миланов във Васлуй. Левски търсеше свежи пари от трансфери. Живко вече държеше да играе в чужбина. Изгоря в „Казанската афера”, разходи се до Аарау, този път взе, че стана - в шестия от Румъния.

Миланов не получи нужното внимание. Явно в България сме по-специални. Десните защитници са нещо, като нарицателно. Всеки, който може да си пусне телевизора от дивана, е готов за тази позиция.

Преди време от „Герена” си тръгна една спорна фигура - Жеан Карлос. Дойде надут, а си замина смачкан. Завъртяха се бая пари, но бразилският нападател не намери себе си. Смениха треньора, който го взе - Станимир Стоилов, и неговият трансфер бе въпрос на време. Без да е дал нищо на Левски, освен доста нерви и една изпусната дузпа срещу Литекс, която струваше отпадане за Купата, а може би и главата на Мъри, Жеан Карлос си тръгна. „Сините” май покриха масрафа си, но и това не е сигурно. За да бъдем докрай честни, трябва да кажем, че в Жеан има доста футбол, но нещата не се получиха. Не спечели нищо, но го изпратиха с почести. Досетливи фенове на клуба от „Герена” му подариха шал, икона и им беше мъчно. Добра идея, която си струва да адмирираме.

За Живко Миланов нямаше изпращане. Сигурен съм, че просто не е имало време за организация, някой щеше да се сети. Националът Миланов ще се връща в България и положението може да бъде замазано. Тихият софиянец едва ли е сърдит за нещо. Той просто я кара по-скромно, като десен бек. Нищо, че статистиката му е впечатляваща. Титли, купи, успехи в Европа...

Едва ли трансферът във Васлуй е бил първото му желание. Всъщност, Миланов отдавна е изпълнил своята мечта. Всеки юноша на Левски най-напред иска да играе за мъжете. Жиката го направи и то на добро ниво. Колкото може и от сърце.

Накрая една история свързана с него. Разказа я футболист на Спортист Своге, който гледа на „Герена” мач между дублиращите тимове на двата клуба. Два дни по-рано „сините” биха с триста зора край река Искър. В този мач Миланов допусна грешка, последва спорна дузпа, която съдията отсъди. Падна гол, а Левски бе на дъното. Живко доиграл мача облян в сълзи. Тичал, като луд по терена и не спирал да плаче, защото прецакал нещата. Момчето от Своге говореше с възхищение.

Другото се знае и се помни. Всеки фен на „сините” рецитира онзи тим наизуст. Онези, които стигнаха четвъртфинал в УЕФА имат своето място в историята, а Миланов бе един от тях, най-младият.

Живко вече не е в Левски. Да влиза следващият юноша... Дано него го изпратят, както трябва!