60-а минута на мача Литекс – ЦСКА. Резултатът е или равен, или негативен за „червените”. Вариант 1 – титуляр е Георги Чиликов, въпросът от трибуните е: Защо на скамейката висят няколкостотин хиляди евро?

Вариант 2 – титуляри са и Неи и Гарсес, въпросът от трибуните е: Защо голмайсторът от предсезонните контроли /поне засега с повече от комфортна преднина пред конкуренцията/ не играе?

Разбира се, тези варианти и въпроси увисват, ако ЦСКА с лекота успее да превземе и в крайна сметка да вземе мача на откриването си в Ловеч. Но на този етап съществуват като опция.

Липсата на време и по-скоро на достатъчно контроли е най-притеснителното за наставника Стойчо Младенов. Дефанзивното звено засега е като че ли това, където е налято най-много масло и чарковете тракат безотказно. Предпоставка за сигурност и припомняне, че именно благодарение на здравата си защита преди две години „армейците” триумфираха с титлата.

Натоварената със свръхочаквания селекция е нож с две остриета. След зимния си трансферен провал, Александър Томов на моменти прибързано помпа отбора, без да се замисля, че издишането като процес във физиката е далеч по-бързо.

Нуждата от спокойствие и липса на каквито и да е финансови катаклизми е належаща в момента. Управленческата експедитивност куца или на момента изобщо липсва. Не е нормално старши треньорът сам да опитва да урежда отбори за турнира „Плейстейшън 2007” или да търси допълнителни мачове на лагера в Холандия.

Апропо, има ли изобщо международен отдел в момента в Борисовата градина? Пререканията по оста треньор-ръководител относно привличането или не на даден футболист, не само бие по имиджа, ами води до още по-голямо объркване сред настоящите играчи и служители на клуба.

Битката скоро започва – червено, синьо или оранжево ще е първото място, скоро ще си проличи. Продължаващата липса на уважение към съперника от страна на противниковия бос, може само още повече да нажежи до крайност амбицията на ЦСКА. А най-разумният отговор би бил в цифри и резултати, не в думи. Не че няма как да бъде репликиран Батков – напротив има. Само две предложения за всеки случай: Подигравателното и иронично обрисуване на „армейската” селекция, сякаш са взети играчи от „третия” свят и те нямат имена, а само прякори, буди странно недоразумение, сякаш новите попълнения на Левски идват от Швейцария и САЩ, а не от Мароко и Македония. Последната държава дори не е напълно призната в ООН. Да не говорим за отбора на мароканеца, чието име прилича повече на националното ястие кус-кус.

Така нареченият „арбалет” поне бе собственост на Насионал /Монтевидео/. Колкото до „перлата” Чиликов? Аритметиката е категорична – Левски плати към два милиона лева за него, а ЦСКА го взе за 50000 евро. Смешно, нали?