В продължение на десетилетия наред двубоят между Левски и ЦСКА е най-значимият футболен сблъсък на родната сцена. Само след броени часове, ще станем свидетели на 131-то издание на Вечното дерби за шампионат. Битката между „сини“ и „червени“ традиционно е натоварена с особен заряд, а залогът винаги е голям. Независимо е разположението на двата отбора във временното класиране, победата е въпрос на чест.
Погледнато глобално, двата екипа са мерили сили един срещу друг 180 пъти. В тази внушителна цифра влизат мачове за първенство, Купа, Суперкупа, както и други турнири.
„Класиката“ се заражда в края на 40-те години на 20 век, а от тогава до наши дни, историята помни величествени сблъсъци. Такива, които оставят дълбока диря в съзнанието на футболния запалянко, чиито спомени и без друго са някак безкрайни. Родното дерби „грабва“ вниманието на феновете и „заразява“ и малки, и големи с емоцията, която носи и която е трудно да бъде описана.
Преди известно време вестник „Билд“ постави Левски – ЦСКА на 13-то място в класация на най-лудите дербита. Разбира се, пред нас са мачове като Милан – Интер, Реал Мадрид – Барселона, Палмейрас – Коринтианс, Арсенал – Тотнъм и други. Все пак тази позиция говори сама за себе си. А дали има някаква символика във фаталното число, ще оставим този въпрос на окултистите.
Има някаква неописуема тръпка в този мач, може би заради богатата и разнообразна история, която го съпътства и която често става повод за редица полемики. За първи път Левски и ЦСКА се изправят един срещу друг на 5 май 1948 година, като тимът от „Герена“ си извоюва правото да се нарича „първи победител“ във голямото дерби, след като триумфира с 1:0. Голът за „сините“ е дело на Борислав Цветков – Жук в 36-ата минута, а свидетели на този исторически момент стават 12 хиляди души.
От тогава до наши дни, за статистиката остават велики резултати. 7:2, 7:1, 6:3, 4:0, 4:1 за Левски, както и 5:0, 4:0, 3:0 за ЦСКА са само малка част от резултатите, които и се цитират от феновете и сега.
Битката между Левски и ЦСКА не е подмината и от скандалите, които, за жалост, съпътстват дербитата по цял свят. През годините много са претенциите и на „сини“, и на „червени“, но едва ли има футболен запалянко, който да не помни, или да не знае, скандалния финал от 1985 година, когато двата гранда биват разформировани. В този мач отборът от „Българска армия“ печели Купата след 2:1 в редовното време, но акцентът е поставен върху грозните сцени, който изобилстват през всичките 90 минути. Резултатът е открит в 26-ата минута, когато Георги Славков си повежда топката с ръка и извежда „армейците“ напред - 1:0. Арбитърът на мача Ахмед Яшаров остава безмълвен, а тази ситуация само загатва това, което предстои. В 53-ата минута спорен фаул води до втори гол за „червените“, дело на Илия Войнов. Минути след това, авторът на второто попадение пада в наказателното поле на Левски, а Яшаров отсъжда дузпа. Нервите взимат връх в този момент и „сините“ играчи, начело с вратаря Борислав Михайлов, се втурват към съдията. Националният страж на България си позволява да бутне на два пъти Яшаров, а след изпълнението на наказателния удар с вещина отразява и така запазва интригата в мача.
Затишието е за кратно, защото малко след този епизод, грозните страсти взимат връх и помрачават футболния празник на онези 30 хиляди по трибуните на „Васил Левски“. Пламен Николов понечва да удари около център на терена Славков, следва крайно грубо влизане на защитника в краката на Ради Здравков и с това се слага точка на футбола в този мач. Червен картон, моментално транспортиране на „червения“ играч в болница и безредици по терена. Въпреки това двубоят продължава. Малко преди края Спасов бива фаулиран от Костадин Янчев край тъч-линията. Потърпевшият хваща за гушата Янчев, в мелето се присъединява и кибритлията Христо Стоичков, който тогава е едва на 19 години. Главният арбитър показва червени картони и на Спасов, и на Янчев. В 82-ата минута Левски връща едно попадение, след точно реализирана дузпа от Наско Сираков. Това обаче се оказва недостатъчно за „сините“ и те не успяват да доведат мача до продължение. ЦСКА триумфира.
И до днес се пази в тайна онова, което се е случило в тунела на Националния стадион. Но решенията на Секретариата на ЦК на БКП от 20 юни 1985 година са повече от жестоки и стряскащи. Футболните клубове на Левски и ЦСКА са разпуснати, а техните ръководители Кръстю Чакъров и Борис Станков са изхвърлени от спорта. Титлата на Левски и Купата на ЦСКА са отнети, двата отбора са лишени от евроучастие и се сдобиват с нови имена – Витоша за Левски и Средец за ЦСКА. Секретариатът не пропуска да наложи и персонални наказания - Шпайдела и Симолията биват с отнети треньорски права, а Емил Велев, Емил Спасов, Пламен Николов, Борислав Михайлов и Христо Стоичков са лишени от състезателни права до живот. Правата на Наско Сираков са спрени за 1 година. Постепенно Партията смекчава суровите санкции и реабилитира наказаните, а имената на двата отбора са върнати окончателно на 10 ноември 1989 година. Тогава са възстановени и отличията им от 1985 година.
Големият сблъсък ражда и големи герои. Именно този и някои други мачове превръщат момчетата в мъже, в легенди на своите клубове. Едва ли има фен, който да не познава Георги Аспарухов - Гунди, Христо Стоичков, Наско Сираков, Емо Костадинов, Любо Пенев, Тошко Янчев, Божидар Искренов – Гибона, Илиан Илиев, Димитър Якимов, Трифон Иванов, както и авторът на „кървавия гол“ от 2000 година Георги Иванов – Гонзо...Това са само малка част от „синьо-червените“ герои, чиито действия на терена недвусмислено говорят за техния нрав, характер и себеотдаване.
Може би заради гения си, заради невероятното си спортсменство и футболен интелект Георги Аспарухов често е наричан футболен бог. Суперлативите по негов адрес не липсват в, за съжаление, кратката му футболна кариера. Определян за футболен цар, снайперист със златна глава, президент, рицар на кръглата топка, Гунди си отива твърде млад от този свят. Едва 28-годишен той загива по нелеп начин в катастрофа. Въпреки това, Гунди си остава най-ярката емблема на Левски, а феновете не пропускат да възпеят името му във вечността във всеки мач на любимия отбор.
Какво да кажем за Стоичков!? Легендарният Йохан Кройф възкликна: „Христо е роден победител“. Няма как да не се доверим на авторитетното мнение на холандеца, под чието ръководство Камата игра в Барселона. Блестящ, предизвикателен и малко „луд“ по свое му, Ицо приковава вниманието на футболна Европа. Белгийският спортен журналист Мишел Дюбоа е категоричен – „Стоичков е ужасно недисциплиниран, но и ужасно гениален“.
Именно тези футболни магьосници са били част от родното дерби, макар и в различни периоди, тези, които изумяваха анализатори и фенове на Краля на спортовете.
Гореизброените играчи са надарени с особена харизма. Орисани да побеждават, в годините те често са впечатлявали или с някое виртуозно отиграване, или с някое изказване. Любо Пенев, който сега умело дърпа конците на държавния тим, е категоричен: „Ако ме харесвате, кажете ми го! Ако не ме харесвате, може и да замълчите…“
ЦСКА има повече титли от Левски (31 за „червените“ срещу 26 за „сините“), въпреки това балансът на левскарите в родната класика е положителен. Тимът от „Георги Аспарухов“ има на сметката си 77 победи и цели 278 попадения, срещу 58 „червени“ триумфа и 255 гола за вечния му опонент.
За жалост на футболния запалянко обаче, Вечното дерби позагуби от блясъка си през последните години. По-ниското качество на продукцията, редицата тиражирани спекулации, както и масовите безредици по време и след мача, в голяма степен отблъснаха привържениците от стадиона. Така, ако на 11 март 1967 година Националният стадион е изпълнен до краен предел, 70 хиляди (двубоят завършва 1:1), сега рядко същото съоръжение посреща повече 10-15 хиляди души (при все новия му капацитет след реконструкцията – 40 хиляди).
В известна степен, кризата, която е завладяла Царя на спортовете у нас, намира своята проекция и в голямото ни дерби. Резултатността на вечния двубой рязко се е понижила, в сравнение с края на 20 век. Сега и Левски, и ЦСКА са значително предпазливи, а най-честитият резултат от последните десетина дербита е равният или победата с 1:0. Разбира се, има и три изключения – на 9 май 2009 година Левски побеждава с 2:0, есента на същата година, ЦСКА се налага със същия резултат, а на 26 февруари 2011 година „армейците“ записват успех с 3:1.
Дали предстоящото дерби ще влезе в тези изключения, предстои да разберем. За многобройните фенове на Левски и ЦСКА остава само да се надяват то да бъде заредено с поне частица от хъса, емоцията, динамиката и страстта на големия мач от преди 10, 20 и повече години.
