Няма как да не бъде ползван този лаф в началото, може и други колеги да са го използвали, това няма значение, но вчера ЦСКА се качи на съветската Волга, която закара отбора в началото на стартовата линия.

1.Защо мача с Волга бе важен? Защото дойде във възможно най-удачния момент за да стопира надигналите се вълнообразни свръх очаквания към отбора след акостирането на румънския специалист Йоан Андоне. Зимната подготовка е тепърва в разгара си, няма все още и най-малко изясняване на евентуален титулярен състав, мачовете предстоят през ден. Но бе изключително важно „червените” да се сблъскат челно именно с втородивизионните съветски мужици, за да разберат, че не всичко което хвърчи се яде.

2.Защо представянето на ЦСКА бе чудесно? Представянето бе такова, каквото явно отговаря на моментната форма на отбора и бе чудесна възможност Андоне спешно да си направи необходимите изводи и корекции. Проличаха си няколко важни елемента в играта – като цяло на моменти тя изобщо липсваше, чувстваше се лека умора, вероятно от тежките физически тренировки, нямаше добър синхрон в появилите се две различни формации във всяко едно от полувремената, липсваше импровизацията, липсваше идеята как да бъде вкаран гол на Волга. Общо взето ЦСКА изглеждаше като свикнал на луксозно возило шофьор, който се чуди как да се справи с допотопната машина на четири колела. Затова представянето бе чудесно, защото бе истинско и реално, което на този етап може да бъде само от полза за Йоан Андоне.

3.Защо резултата е страхотен? Следейки последните няколко дни реакция на феновете на ЦСКА в най-различни форуми, то явно първите пет поредни, при това внушителни като резултат победи отново качиха всички купом на крилете на мечтанието. В което няма лошо, но громенето на Паламуд /Мичурин/ и Глиган /Малко Търново/ на хокейната площадка на комплекс „Царско село” има чисто и просто характер на „Малко да се разтъпчем в края на седмицата” и нищо повече. Някои от попаденията в онези първи блиц-спаринги бяха вкарани така, че присъствието на противников вратар не означаваше нищо. На него просто му бе изключително студено и му бе все тая дали някакъв си играч в червено шутира към вратата му. Съответния вратар си стоеше на голлинията като снежен човек. Победата миналата събота над Политехника Яш обаче съвсем изстреля „червените” мечти в орбита, за да дойде изневиделица волжския юмрук. Страхотно, защото ако Андоне направи добър ЦСКА през пролетта, никой няма да си спомня за някаква си загуба от руснаци в един проливен дъжд и буря. Ако Андоне пък не успее да направи добър ЦСКА през пролетта, поне в известна степен феновете да бъдат подготвени.