По принцип Александър Томов би трябвало да прилича на английски пънкар от края на 70-те години. Цялото лице, далеч извън областта на ушите, е покрито с пиърсинг. Обица до обица. Метафорично, това са обиците, които би следвало той да си е закичвал една по една след предишния си престой начело на ЦСКА. На много пъти през изминалия вече сезон се налагаше да го хвалим. Да обясняваме как си е взел поука за голяма част от нещата, които почти непоправимо сгреши преди 6-7 години. Но изглежда експолитикът и настоящ акционер и шеф в клуба така и не успя да си изчисти докрай лицето. В смисъл – по него да няма вече обици. 

В Боровец в петък на вечерна тренировка играчите на Стойчо Младенов отказаха да се явят. Пропуснаха я. И причината не е, че масово са имали желание да гледат Мексико и Камерун, който се игра по същото време. 

Защото се почувстваха излъгани. За пореден път. Сега малко да въведем в нещата, за да не излезе, че падаме от небето. Не, не падаме от небето. Всеки, който поне в някаква степен е близък до събитията в ЦСКА и има що-годе стабилна информация от извора, знаеше, че тази тема отново взе да става актуална някъде около края на първия редовен полусезон или към края на миналата година най-много. Онзи противен призрак, който по време на предишното управление бродеше необезпокояван из алеите в Борисовата градина след кратка почивка се бе завърнал. Призракът на усещането за измама. За неизпълнение на поет ангажимент. И може би най-страшното – призракът за неспазване на мъжката дума, доколкото при Томов можем да говорим за такава. В началото бяха една-две неизплатени премии за бой над Левски. То пък да му се не види и чудото – ЦСКА взе, че надви своя вечен съперник всеки път, когато игра с него в рамките на целия шампионат. Уж кеф и за самия бос Томов, ама май малко му дойде в повече калкулацията на премиите. Но уви, това не го спираше да обещава. Та нещата се понатрупаха, напрежението взе да нараства. Най-болезненото за ЦСКА бе прокрадването на мисли от сорта на: „Ами то каква е разликата между „Титан” и сега?” Вярно, паралелно на всичко това Томов хвана отбора в нужда и го задържа на повърхността. Но стига все сме се връщали към този спасителен пояс, който бе хвърлен върху отбора цял един сезон. Разбрахме се и точка – историята ще помни, няма нужда от време на време в интервюта самият Томов да подсеща да го наричаме „Спасител”. 

Но е извънредно неприятно точно когато летвата е вдигната, точно когато се стига до следващ етап в развитието, когато, виждайки някакъв реален списък с богати бизнесмени, готови да ударят едно рамо на ЦСКА, да идва тази информация за бунт за пари. Това с нуждата от спокойствие осъзнаха и самите момчета благодарение най вече на своя наставник Стойчо Младенов, който по традиция бе свил юмрук и стиснал зъби. Само и само да не стават сеири. Да не се развали доброто впечатление от представянето с резили от подобен характер. Но сезонът приключи, почивката също, дойде време за работа. А Томов подведе играчите. При това не за първи път през този сезон. Търпението съвсем очаквано се изчерпа и се стигна до фаталния петък 13-и. Фатален най-вече за имиджа на този ЦСКА. Който Александър Томов примира да лъска като ваксаджия нови лачени обувки. 

Ето един от основните уроци, които Ел Президенте не успя да научи добре. Друг, чиито последици също се усещат в момента, е изхвърлянето в небесата – някакви титли, шампионски лиги. Абе, освен тримата, върнали се от запаса, ЦСКА продължава да няма никаква свежа кръв. И тръгваш с гол тумбак срещу доказания Лудогорец, наложилия се напук на всички морални правила и наел националния селекционер Ботев и Литекс, взел Балъков за треньор, с изглеждащ повече от навит и жаден за успехи Гриша Ганчев. Поне от вида му по време на пресконференцията от представянето на Бала. 

Къде си тръгнал ти? С Марки Маркиньос?! Стига, не е сериозно! И на база на тази осезаема липса поне до момента на футболисти, струващи реални пари на пазара, ти не плащаш и на настоящите в отбора! Как да стане? Като най-лошото е, че всичко това се случва в началото на подготовката, когато трябва да кипи луд ентусиазъм. Когато всички трябва да са в прекрасно настроение, отпочинали и заредени с оптимизъм. Почнеш ли ги оттук със залъгалките – пиши го бегал този сезон, дето идва. Дори днес дебитните карти да са леко попълнени, пак няма да се върне автоматично доверието. Нишката е скъсана отдавна, далеч преди качването на Боровец. Най-необратимото е, че играчите на ЦСКА не вярват на Александър Томов.

А той си вярва,че му вярва. 

Вярва и че феновете масово му вярват. Което е заблуда, подсилвана от някой и друг откъснал се аплодисмент по негов адрес в последните месеци. Само вижте резултата от кампанията с акциите и приключваме тази тема. Бай Добри да бяха сложили начело като лице на тази кампания – със сигурност щяха да се наберат повече постъпления. 

Сега най-напред пак ще се отрича. До втръсване. Ще се обвинят медиите във вдигане на пушилка, в саботаж. После ще се търси и вътрешният враг, този, който е подшушнал на същите тези злонамерени медии. Макар минимум 24 часа след бойкота на петъчната тренировка никой да не го е отрекъл с традиционното обръщение в официалния сайт. Томов или сам, или ще прати някой да гаси пожара горе на Рила. Ще отлага, ще насрочи нов срок. Или ще отпусне малко фъндък, ще залъже глада. За кратко. Ще обещае светли бъднини. Ще помоли и Манджукови ако може да помогнат – било то с кинти или с малко имидж. Тъй като техният си е непокътнат. Да се изкажат, да обяснят, че всичко е под контрол. Изобщо козовете на Томов все повече прозират, стават изтъркани, неизползваеми. На път е да се скъса и последното влакънце във взаимното доверие.

След което се завърта познатият филм...