Локомотив Сф методично и вече не толкова бавно върви към своята гибел. Една 82-годишна история, 4 шампионски титли, традиции, таланти – всичко това е на път да изчезне. Несъстоялият се мач срещу Славия бе поредният епизод по пътя към небитието.

Срещу Локо Пд частна охранителна фирма се нае да пази на стадиона и получи последно предупреждение за отнемане на лиценза. Срещу Видима-Раковски на практика официална охрана нямаше, макар охранителите да бяха на стадиона в „Надежда“, а полицаите – извън него. Срещу Славия след забранителната заповед, дошла от полицията към охранителните фирми, вече никой не се нае да пази и Локо Сф ще падне служебно с 0:3.

Николай Гигов каза вчера, че отборът ще изиграе мачовете си срещу Черно море във Варна и срещу Левски на Националния стадион, защото е поел ангажимент пред областния управител. А ако проблемът не бъде решен и след това, Локомотив Сф ще напусне първенството.

Да, това е верният ход. Стига вече сакрални дати и неизпълними срокове! Локомотив Сф да напусне първенството! Така поне ще спаси достойнството си. А не отвсякъде да се гаврят с изнемощялото тяло на клуба. Да слагат катинара и кой откъдето е!

Какво толкова поиска Локомотив Сф? Мастит спонсор ли? Концесия на базата ли? Какво? Само да домакинства „у дома“. Но щом като и това не е възможно...

Ще има някой и друг таен танц на радостта около трупа на поваления. Някой ще е постигнал дребните си цели за сметка на друг. Българи сме, знаем се...

На излизане от стадиона вчера случайно се запознах с един възрастен фен на Локото. Оказа се железничар от Свищов. Идвал за всеки домакински мач в София от десетки години насам. Знае си наизуст разписанието за жп-връзката на гара Левски човекът и пътува дори за мачовете от 21 часа в столицата. Вчера мач нямаше. Човекът наведе глава и тръгна към гарата по обратния път през гара Левски за Свищов. Някак си сълзите ти напират в очите при такава гледка...

Всички в Локомотив се мъчат като грешни дяволи не от вчера. Безпаричие, „безстадионие“, само на мускули. Президент, треньори, играчи, служители, дори байчовците – всички заедно стискат зъби и се борят. Но баба ми казваше: „Насила хубост не става, момче“.

Така че, по-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай. Поне ще останат спомените: Начко, Котето, Динамо Киев, Малмьо и Монако... В тях Локо Сф ще остане да живее.