Съвместна публикация на gong.bg и в-к Стандарт

Чудя се и се мая на ентусиазма на "червения" бос Александър Томов, който продължава единствен да се натиска безспорната и отдавна сигурна 31-ва шампионска титла за ЦСКА да бъде връчена именно и непременно след дербито с Левски на 10 май в предпоследния кръг. Би била прекрасна двойна радост за "армейците", ако шампионските почести по връчването на трофея се съчетаят с една победа над вечния враг Левски, но кой гарантира това на Томов! Да, ЦСКА е заслужен шампион, по-добър е като цяло в това първенство от своя опонент от "Герена", но законите на вечното дерби са съвсем други. Ако Томов не ги знае, ще му ги подскажем. Най-напред в тези мачове няма почти никакво значение кой е по-силен и кой е по-слаб. Няма почти никакво значение и стадионът, на който се провежда мачът. Даже обратното - фаворитът обикновено се дъни, защото е натоварен допълнително психически, докато съперникът е освободен от това бреме.

Бих се изненадал, ако повечето "червени" фенове споделят мнението на боса, защото те поне са наясно с неписаните постановки и традиции в сблъсъка.

Да припомняме ли как завърши един мач преди няколко години отново на "Българска армия", отново с по-силен ЦСКА и с много голови положения пред вратата на Левски? Появи се някакво индианче в син екип на име Мендоса от Еквадор и в 90-ата минута наказа ЦСКА - 0:1.

Защо му е нужно на Томов да поставя на карта шампионския празник на ЦСКА? Представяте ли си какъв ужас би бил за феновете на отбора, ако трябва да получат шампионските лаври след евентуална загуба от Левски! Ако Томов може да им гарантира стопроцентов успех в това издание на вечното дерби - ОК, но как да им обещае точно това? Да не говорим и друго - че винаги в такива мачове може да се стигне до взривоопасна обстановка както в сектор "Б", така и в сектор "Г". За какъв празник ще говорим тогава!

Така че най-добре за ЦСКА е тимът да получи титлата след всеки друг мач, но не и да се ангажира с вечното дерби. Ето, отборът има домакинство на Черноморец например. Или дори при гостуването на Вихрен в последния кръг пак е по-добре. Вярно, ще е нелепо ЦСКА да бъде коронован на празните трибуни на пловдивския "Христо Ботев", но дори този вариант е за предпочитане пред треперенето до финалната съдийска свирка срещу Левски. Ако обаче все пак мнението на Томов се наложи и БФС реши да връчи титлата след мача с Левски, "сините" ще получат невероятния шанс да развалят за пореден път юбилеен празник на врага. Какво като са 10 точки отзад, какво като връчват трофей на опонента, ако си го бил на неговия стадион точно в този ден!

Извън размислите за шампионските почести на ЦСКА, "армейците" си побеждават леко у дома и навън. Поредната жертва бе турнирният боец Черно море. Финалистът за купата на България капитулира бързо-бързо след два ранни гола на Неи. Впечатлението, не само отсега, разбира се, че нашите отбори нямат сили да играят в цикъла сряда-неделя, се подчерта и от друг "турнирен боец" - Ботев. Също като колегите от Варна той бе пометен от гранд, в случая Левски, и пак на свой терен. Тук е моментът да коментираме и наказанието "мач при закрити врати", което за пореден път този сезон сполетя Пловдив. Странно племе сме ние българите, няма угодия за нас. Когато от БФС си затварят очите и не наказват както трябва и достатъчно (самия Ботев съвсем скоро, или пък Черно море), плачем, че се погазват футболните ни закони. Когато обаче дисципът спази правилника си и накаже някого, пак плачем, че лишавали футбола от публика. Ами такива са законите, бе, хора да са ги спазвали. Нали знаете приказката - да бе мирно седяло, не би чудо видяло. А феновете и на двата водещи тима от Пловдив не мируват и затова ги наказват. Друг е въпросът дали в дисциплинарния правилник трябва да има такова наказание, или пък да се прибягва само до лишаване от домакинство и срещи на неутрални терени. Това обаче може да се промени най-рано от новия сезон. Сигурен съм обаче, че и тогава няма да има угодия за нашите клубове.

Какво ново след 25-ия кръг ли? Почти нищо.

"БФС да си завре реферите отзад" (изказване от лагера на Беласица след порязването срещу Славия). Или пък "Съдията Бекяров казал на играчите ни, че трябва да спасяваме Берое" (наставникът на Литекс Миодраг Йешич след 2:2 в Стара Загора). В подобни изказвания няма нищо ново за българския футбол. Не е новост и измъчената домакинска победа на Локо (Сф) над Спартак (Вн). Нито пък поредните загубени точки от Литекс срещу очевидно по-скромен съперник. Локото обаче е доволно поне от увеличаването на преднината му на 5 точки в битката за бронза.

На Берое пък му стана навик да получава голове в последната минута. Гол срещу Славия за 2:2, попадения от Левски и ЦСКА за по 0:1, сега и от Литекс за 2:2. Смятайте колко загубени точки, все в последната минута. Но въпреки това старозагорци май ще се спасят от изпадане. Не знам защо Бекяров толкова се е притеснил. Просто Градът на липите заслужава отбор в "А" група. А танталовите мъки и усилията цял сезон на беройци е хубаво да бъдат възнаградени.