Тази сутрин попитах един колега, кой според него ще замени евентуално Гьоре начело на ЦСКА, тъй като уволнението на македонеца след резила в неделя вечер изглеждаше въпрос на време. Той ми каза своето предположение, но точно тогава телефонът нещо избръмча и на мен ми се счу: „Дуче”! Я, мама му стара, как Дучето бе, и в секундите докато разбера, че става въпрос за Дуци се замислих: „Ами защо пък не?” Като, без да подценявам потенциалните треньорски умения на Дучето, си рекох, че в този момент няма абсолютно никакво, ама никакво значение кой е треньор на ЦСКА. Както нямаше и в мача срещу Калиакра. Какъв треньор, за какво, след като играеш срещу абсолютният новак в А група?

И така тази сутрин се зачака – махат ли Гьоре, не го ли махат?! Ама какво променя това? В деня на неговото назначаване, написах тук, че на този ЦСКА, в точно този момент единственият треньор, който заслужават тези играчи, е именно Гьоре. С тази разлика, че въпросния ден на неговото назначаване, за него в България не бяха чували дори любителите на кръстословици. Просто защото няма как, в която и да е кръстословица, да ти искат име на македонски треньор с 5 букви, да започва с „Г”, след това да е „ер малък” и последните две букви да са „ре” и въпреки тези изисквания отговорът да е „Гьоре”. Защото в ЦСКА пристигна един тотален анонимник, но през последния месец, покрай „червените”, все пак в България взеха да посвикват с него. Но тогава ЦСКА бе затънал в посредствени резултати – и си заслужаваха именно Гьоре. Гьоре и никой друг. Днес, това се оказва една от най-удачните ми констатации. На тези от мача срещу Калиакра, трябва да им е треньор Гьоре до живот! Никой друг! Те не заслужават да се докосват до който и да е друг футболен треньор на тази планета. Всеки ден, ако може триразови тренировки с Гьоре и с никой друг!

Днес Титан сбърка, като остави македонеца на поста му. Удължаването на агонията е гарантирано. Далеч повече от шампионската титла, която самият Гьоре прясно пак обеща.

Но също така Титан днес не сбърка като остави Гьоре. По няколко видими причини. Поредната рокада /шеста за годината, ако приемем, че през 2010-а ЦСКА бе воден от Андоне, Зафиров, Пената, Дочев, Борисов и Гьоре/ щеше пак да официализира кризата в ЦСКА. А и в Титан нямат готов резервен вариант. Което в такъв случай означава, че наистина няма смисъл от смяна. При Сашко Борисов или Милен Радуканов, или дори при външен човек /Дуци/, едва ли ЦСКА ще се изстреля в орбитата на добрата игра. Няма как да стане. Единственият човек, който би вдигнал гранда на крака, няма да иска да дойде сега, защото единственото, което може да поеме, са негативите на цялата ситуация. А все пак при двете си предишни престоя е вдигал не негативи, а две шампионски титли. Така, че решението от днес е правилно – няма нужда от смяна!

Естествено с нищо, ама с милиметър не е заслужил Гьоре, именно на него да спре безсмислената треньорска въртележка на „Армията”. Не е честно спрямо далеч по-значими и заслужили имена, уволнявани след шест поредни победи /Никодимов/ или за 2-о място и три-четири точки изоставане /Любо Пенев/. Но няма как – това е съдбата.

На пресконференцията след мача с Калиакра Гьоре каза мъдро, като един съвременен Конфуций, че винаги има светлина в края на тунела. Репликирах му, но той не ме разбра. Или не поиска. „Гусин Йовановски, ама този тунел, ми прилича на онзи, швейцарският, дето го откриха и е най-дългият в света...” Не ме разбра, аз също не разбрах кога ще се появи светлината в тунел на ЦСКА. Не мога да разбера. При вида на ЦСКА от неделя вечер – никога, ама никога няма да мога да разбера...