Съвместна публикация на в-к „7 дни спорт" и Gong.bg

Не се стряскайте! И аз до скоро не бях попадал на тази дума, но много ми хареса. Звучна, интересна и най-важното – дума, която много точно определя дадено нещо. Нито става въпрос за нещо синьо, нито пък за нещо, свързано с половата система на мъжа. Думата „синекур" се среща и като „синекура" или още по-опростено – „синекурна длъжност". Произходът е латински. Означава човек без каквато и да е отговорност или грижа. „Синекурна длъжност" се употребява за човек, който получава заплата за своята длъжност, но реално не работи изобщо за нея. В отбора на ЦСКА се оказа за пореден път, че е пълно със синекури.

Ясно е, че много от звената в момента при червените са скъсани или поне изтънели до такава степен, че да не функционират нормално.

В ЦСКА не се случват правилните неща

Цялата седмица, включваща два важни мача – този с Фулъм, който е перфектната платформа за трупане на още и още международен опит, при това директно от извора, и този с Черноморец, изобилства със странни неща. Старши треньорът на тима получава забрана да напуска страната. Не тръгва с отбора си. Замества го заместникът му. Но както се оказва в крайна сметка, за има-няма едно полувреме. Пенев се появява изневиделица като добрия Батман и дали е свързано с това или просто стечение на обстоятелствата, но ЦСКА заиграва по съвсем друг начин на „Крейвън Котидж". Надеждата отново пламва в очите на армейските запалянковци.

Идва обаче мачът в неделя вечер и футболистите заиграват познатата ни от известно време насам игра, микс между Ганкиното и някакво бледо подобие на онази игра, която по света наричат футбол.

У дома с Базел, после с Миньор, след това в Ловеч. Кратко просветление в Швейцария, както и срещу Славия и Локо (Сф) и пак – Свиленград, Черно море и сега - с Черноморец. Циклене, та циклене. Една и съща сива и безлична продукция.

С пълна безотговорност към феновете и отбора

С пълна безгрижност за собствените кариери, които няма как да продължат възходящо с подобни мачове. И за всичко това се получават заплати. Навреме или със закъснение - получават се. И единственото смекчаващо вината обстоятелство е още по-шокиращият факт, че ЦСКА продължава да е сред основните кандидати за шампион. Ще зимува на второ място. Смятайте за какво изобщо говорим.

Връщаме леко назад, не си мислете, че сме завършили поредната седмица на абсурда в ЦСКА. Докато футболистите на Пенев загряват на терена, в едно телевизионно студио двама от невключените в групата за мача са се отпуснали и бърборят ли, бърборят. Че не им пука за нищо, какви пари имат, какви удоволствия харесват. И още – че не са от ЦСКА, че уж им се играе в ЦСКА, ама не съвсем, че съотборниците им са пълни п.... Ей такива работи.

Плещят, та плещят. За кеф на водещите в студиото

Е, това рядко се среща по планетата. По едно и също време едните убиват ЦСКА с играта си, други убиват ЦСКА с думи. Тази класическа конфигурация може да вирее на малко места, но със сигурност едно от тях е Борисовата градина. А феновете в мразовитата неделна вечер не издържаха. Над един месец те търпеливо прощаваха, но останалите 200-300 на изхода към съблекалнята на сектор „А" теглиха по една на част от футболистите на ЦСКА. Защото същите тези играчи ги накараха да повярват, че предстои път, осеян с рози. В случая – с победи, точки и евентуално купи. Не че все още е невъзможно. Но не и по този начин.

През отминалата събота бях на мач. Ден преди да бъда на работното си място по време на ЦСКА – Черноморец. Мачът бе в едно обикновено кварталче в Югозападен Лондон. Именно него си харесах. В същото време можех да бъда на Уест Хем – Манчестър Юн или на мач на Арсенал. Следва дълъг списък от двубои в английската столица в съботния следобед на тимове от следващите три дивизии. Но аз избрах

сблъсък от петото ниво на местния футбол

АФК Уимбълдън срещу Гейтсхед. Истинският футбол, истинската тръпка и жива връзка с играта. Стадиончето с капацитет 4-5 хиляди те посреща с надпис над прозорчето за билети: „Всички седящи места са ПРОДАДЕНИ". Има съвсем малко останали на трибуните за правостоящи. Теренът е опасан с множество реклами. Организацията е перфектна. Отборите излизат, пред тях са двете деца – талисмани за днешната среща. Всеки зрител държи в ръката си програмката за мача – тя е с 4 страници по-тънка от тази на Фулъм – ЦСКА, но е на същата цена. Всеки зрител е с някакъв клубен атрибут – шал, шапка, значка, тениска, яке... Мачът почва, след малко завалява, смрачава се, някъде към 3,30 следобед вече е тъмно и се играе на непретенциозно осветление, което обаче издържа и позволява всичко да се вижда идеално. Страхотна емоция! Футболистите на истинския Уимбълдън атакуват като бесни.

Скромните гости, подкрепяни от близо 200 човека

дошли от най-северния край на страната, също влизат мъжки в битката. Пеят се песни и от двете агитки. По някое време през първото полувреме един пич от Уимбълдън така изтряска една топка, че тя щеше да счупи напречната греда, след което влезе във вратата. Домакините бяха видимо по-добрият тим. След почивката вкараха още един гол. Но продължават да играят. Дъжд, дъжд, дъжд плюс силен вятър. Около 4 градуса над нулата. Гейтсхед не се дава. Вкарват гол в последната минута, но го отменят поради засада. В допълнителните три минути се играе като за световно. Искаш и ти да си мъж като тези на терена и не смееш да си признаеш, че ти идва да се разплачеш. Всички си тръгват доволни от „Кингсмедоу". Мечтаеш да видиш това и в България.

Ден по-късно гледаш как единият отбор се е барикадирал и опитва да изклати хикс. А другият си няма и идея как да го пробие и да победи. Защото на терена е пълно с футболни синекури!