Вече години наред по традиция на 4-и май Левски чества годишнина от рождението на своята вечна легенда - Георги Аспарухов – Гунди. В годината на вековния „син“ юбилей левскарите отново отдават почит на непреходния си идол, но усещането сега е доста по-различно, някак нетипично…

„Сините“ футболисти сътвориха тъжна страница в историята на клуба, а по ирония на съдбата това се случи на 100-годишнината им. Това дава повод за много размисли и връщане назад във времето, в годините, когато на Герена властваше именно Аспарухов.

От големия нападател на Левски днес е останал само споменът – ярък, жив, незабравим и вечен. Но също така и примерът – вдъхновяващ и задължаващ.

Аспарухов е от онези рядко срещани и запомнящи се личности, които оставят дълбока и незаличима диря. Той е представител на онова виртуозно футболно поколение, което е творец на романтичния футбол, а присъствието му в редиците на тима от Герена е повод за безпрекомерна гордост за всички левскари.

Отдаден, спортсмен и щедро от природата надарен, талантливият състезател успява да изпъкне на фона на съотборниците си и да завладее сърцата на феновете. Славната „деветка“ обаче покорява не само с впечатляващи умения в областта на Царя на спортовете, но и с чисто човешко поведение. Аспарухов никога не се приема за звезда, нито забравя за човешката страна. Способният нападател обича футбола и професията, която е избрал, а това прозира във всяко негово действие на терена, а и извън него. Користта за него е на заден план, а чистотата и откровеността обгръщат многопластовата му личност.

А именно такива футболисти боготворят привържениците. Верени и обичащи идеята, която е фундамент на отбора.

На фона на случващото се сега в клуба, щастливците успели да се насладят на футболния гений на Аспарухов си спомнят с тъга за отминалите времена, а онези, които го познават от разкази, книги или филми с трепет очакват „раждането“ на играч, който да носи поне частица от уменията на емблематичния нападател.

Гунди, разбира се, е неповторим. Неслучаен е и фактът, че негов паметник се издига достолепно край стадиона на Левски, който носи и неговото име. Скулптурата посреща и изпраща всеки посетител, а погледът ѝ сякаш гледа през времето. Името на вечната „деветка“, често отеква във вечността, благодарение на феновете на Левски, а това го извисява до безсмъртието.

Символиката около личността на Гунди е многозначна и интригуваща, но дали тя е разгадана от играчите, които сега дават облика на футболен клуб Левски и дали те са успели да усвоят уроците на неговата, за жалост, недълга, но за сметка на това твърде ярка кариера - отговорът може да даде всеки сам за себе си…Футболисти като Гунди обаче задължават следващите поколения да се стремят високо към върха, на който той самият е бил.

Неоспоримо е едно - Георги Аспарухов има запазено място историята на Левски, в тази на българския футбол, но и в сърцето на всеки привърженик на „сините“. Той е издигнат високо на пиедестала на фенската любов, от където едва ли някога ще слезе…