Съвместна рубрика на в-к Тема:Спорт и Gong.bg

Някакви страхотни нови комбинации? Някакви невиждани заучени положения? Някакво непостижимо, освен на „Ноу Камп”, доминиращо задържане и разиграване на топката? Няма такова нещо, въпреки двете звучни стартови победи за тази година, ЦСКА не е показал тези нови компоненти в своята игра. Не, че няма напредък в сравнение с голяма част от мачовете миналата есен, но чак такива игрови висини, тимът на Милен Радуканов не е достигнал. Промяната дойде другаде. Или по-скоро се усети в мисленето на щаба и на самите играчи.

Миналата седмица, преди гостуването на червените в Бургас, предположихме, че те релаксират в седалките на клубния рейс, слушайки новите чалга-хитове. Не всички разбира се, за бразилците или за Шеридън и Грегъри Нелсън избрахме друга музика. Но като цяло би трябвало да се е носил познатият балкански ритъм. В което няма нищо лошо. То половин България се кефи на Ивана, Преслава или Константин, какво остава за един рейс с футболисти. Млади хора, весело им е, били са Левски като тъпан на селска сватба, отиват за уикенд на моренцето. Там така разгониха фамилията на Черноморец, че не видяхме страшните зъби на акулите. Приличаха на страхливи морски твари, забравили дори ченетата си. След мача тръгват обратно към София. Пътят е дълъг, но умората е сладка. Пак ще има музика в рейса. Стоп! Тук изведнъж и най-сетне съзираме истинската, огромна промяна! Опа, нещо става, нещо не е както трябва! Знаете ли новината? Какво се е слушало по пътя в автобуса на ЦСКА след мача с Черноморец? Хайде да не е през целият път, но поне до разклона за Карнобат. Майкъл Джексън! Абсолютно доказано и не подлежащо на съмнение. Кралят на попа е звучал от колонките в цялото возило.

Каква чалга, какви пет лева или по-точно – какви четири гола? Яко денс, фънк, соул, ар енд би и всички останали стилове, които обединява музиката на големия Майкъл. Брех – би възкликнал музикалният естет, какво става тука бе? Става, не става – факт, има някаква промяна. Дали това е било идея на треньорския щаб или импровизация от страна на самите футболисти, няма голямо значение. Досега знаехме, че Милен Радуканов е пробвал номера с надъхващото видео-клипче с велики армейски голове на път за Герена. Номерът проработи. Вероятно е имала някаква психологическа хватка и за преди мача с Черноморец. Но ето, че вече има и идеи за по-различното отпразнуване на поредната победа, за по-различното й възприемане. С Майкъл Джексън, вместо с Милко Калайджиев! Това вече е промяна!

Ако на някого всичко това му се стори несериозно, значи наистина приема футбола като нещо схематично, като някаква даденост. Играчите трябва да бъдат тренирани от своите треньори пет дни поред, на шестия трябва да излязат и да играят. Ако е възможно, моля, и да победят. И нищо друго. А нещата, далеч не са това, което са. Футболът е една дълга верига от условности, които обуславят крайният резултат. Никак не е просто, а понякога именно подобни уж небрежни на пръв поглед трикове обръщат каруцата.

В навечерието на вечното дерби в интервю, един от бившите наставници на ЦСКА Стойчо Младенов разкри как е въвел този похват още през 2003 година. Отново преди гостуване на ст. „Г.Аспарухов”, Стойчо е направил видео с головете от сезона. То е било под звуците на „Сърца червени” на Данчето Христова. Разликата е била в края на клипа – той е завършвал с прословутият кадър, където Младенов удря с юмрук по масата на пресконференция в Самоков с думите „ЦСКА ще е шампион!”. Онзи юмрук стресна седящия до Стойчо позадрямал наставник на домакините Мишо Вълчев. Ето така е искал треньорът на червените не само да стресне, но и да мобилизира до краен предел своите. И също така успя. ЦСКА стана реално шампион след 1:1 на Герена. Може би е имало и други подобни случаи, които не са били обявени на всеослушание. Със сигурност е имало и неуспешни опити. И с още по-голяма сигурност – не става само така. Ако сега на даден футболен треньор му хрумне, че като спретне набързо едно ДВД с голчета, малко публика, туй-онуй и готово, победата му е в кърпа вързана, е в заблуда и опасност, като шофьор с 5 диоптъра, забравил очилата си у дома. За тези неща си има определени моменти.

Колкото до споменатото озвучаване на рейса на ЦСКА – приемам го като нагледно доказателство, отхвърлящо предположението, че там се слуша само чалга. А най-вече, че нещо може да бъде променено. Макар и за кратко – едва ли вечерта в заведението, на ди-джея ще се поръчва само „Трилър” и „Били Джийн”. Но промяна има. И ако след допълнителните няколко реда все още не правите връзка и продължавате да не приемате това сериозно, само припомням къде бяха наскоро Кени Далглиш и новото му попълнение Анди Керъл. В опит за сближаване и адаптиране, двамата отидоха на концерт на Бойзоун в Ливърпул. Така и не стана ясно, дали това не беше някакъв ПР-трик или истински опит за опознаване, но той се случи. Футболът не е само в тези 90 минути на терена, той е през цялото време.

Сега остава още по-трудното пред Милен Радуканов и всички негови колеги, които искат нещо да променят в манталитета на своите играчи. Но да го променят за колкото се може по-дълъг период. Защото албумът с хитовете на Майкъл в рейса на ЦСКА ще свърши и хайде на бас, че някой от задните седалки ще се провикне към шофьора: „Бате Жоро, абе я пусни там оня, нашия диск”. И носителят на 13 награди „Грами” ще бъде на секундата заменен от носителите на наградите „Пайнер” в последните няколко години.

Сега ЦСКА играе красиво, играе дисциплинирано и печели убедително срещу добри родни съперници. Но все още е далеч от големият отбор, този който при още няколко такива мача, задължително ще бъде поискан от претенциозната червена публика. И ако той не бъде предложен, ще се получи обратният ефект. Идеята е дали ще има настроение за музика в края на месец май. Или по-точно – какъв стил ще бъде тя? Но в крайна сметка няма лошо в доброто начало. Като точков актив, като голова разлика, като повишаване на самочувствието и амбициите. Също така като смяна на диска с музиката за известно време.