Вместо в ЦСКА сега да си гледат кефа и спокойствието от висотата на своите 10, респективно 13 точки аванс пред вечния съперник Левски и да се стягат за Шампионската лига, в Борисовата градина пак фокусираха вниманието върху себе си. И то не с добро, а с поредните скандали. Както се случва най-често напоследък – за пари.

Да, това е наистина парадокс, какъвто често създава около себе си най-титулуваният български клуб в годините на демокрацията. Но защо ръководствата на „Армията“ се сменят едно след друго, а противоречията циклично се повтарят? Сега проблемът е в парите, в други случаи ябълката на раздора е била различна. Без значение.

Важно е обаче да се отбележи едно. В огромната си част конфликтите са в резултат на вътрешните центробежни сили, а не на външна намеса. Тоест, не дългата ръка на „Герена“ инспирира заверите, а те се завихрят вследствие на неудържими процеси на противопоставяне и неразбирателство в червения спектър на футболна България.

Някога ЦСКА беше символ на дисциплина и професионализъм, но с идването на демокрацията нещата се промениха към лошо. Затова сега можете да откриете „съскащи змии“ /по думите на един бивш треньор на „армейците“/ навсякъде из „червените“ структури. Как пък никой досега не се намери да стопира тези процеси и да вкара в релси машината?!

Мнозина в ЦСКА се учудват на „усмивките и розите“ в Левски – сега пък цитирам настоящия треньор на отбора Стойчо Младенов. При такова драстично изоставане в класирането и при разпродажбата на водещи футболисти големите скандали пак подминават „Герена“ и акостират в дома на вечния съперник. Защо ли? Разликата е в това, че поне от 10 години насам нещата при „сините“ генерално са канализирани и временните неудачи не водят до тотална разсипия, а се преодоляват сравнително лесно.

В ЦСКА е обратното. Там дори успехите не могат да гарантират тишина. Ето това е необяснимото.