Бившият ръководител в ЦСКА Стефан Орманджиев заяви в „Пред банята“ по ТВ 7, че е по-скоро песимист за шансовете на Миодраг Йешич да се справи в клуба на този етап. Орманджиев определи и смяната на Стойчо Младенов с Йешич като експеримент.

„Поредната треньорска смяната е и поредният експеримент за мен. След като направиш още седем треньорски промени, може да се говори само за експерименти. Това не е сериозно, клуб, който много често си сменя треньорите, няма да постигне постоянство.

„Не мога да кажа дали ще успее в ЦСКА. Двете страни се лъжат още при преговарянето. Както директори, така и треньори, като си тръгнат, след това казват, че нищо от това, което е било обещано, не е станало, има нещо лъжливо, което се прави. Не съм особен оптимист, че когато Йешич постави истинските си условия, те няма да му бъдат изпълнени“, заяви още той.

Орманджиев говори и за 2006-а година, за разрива в отношенията с Йешич, който тогава водеше „червените“, а самият Орманджиев бе шеф на надозрния съвет на клуба: „Той се самоизолира и се обгради с едни негови приятели – неговият кум, други, които му дадоха лоши съвети. В един момент отборът вървеше прекрасно, направихме страхотен тим, всичко беше окей. За Коледа се чухме с него поздравихме се, мислехме за пролетта на 2006-а. Бяхме на 7 точки пред следващите отбори. В един момент се чухме и той ме обвини за продажбата на Гай. А аз дори не знаех, че е продаден. Аз нямах такава информация. Изненадах се. Дойдохме си след Нова година, имахме среща с президента на клуба Божков, и Наско Караиванов. Йешич беше негативно настроен към мен. Божков заяви, че той е направил тази продажба. А Йешич не го прие. Оттам тръгна всичко. Йешич поискал след това, да не му се бъркам в работа. Божков му каза, че това е невъзможно, тъй като аз съм председател на надзорния съвет. Божков ми каза да отида се занимавам със сателита Конелиано, който по-късно проби напред. След три месеца чувах, че в отбора има групички, не ги бях виждал, отборът играеше неадекватно. Тогава работихме по цял ден за да направим големия отбор, а аз обрах негативите. Отчитам като грешка, че се отказах тогава, вместо да отида да говоря с него. Той все пак разбра, че съм му много необходим. Той се беше впечатлил, че много хора му говореха, че пречим, че в клуба има нещо против него. Когато отборът спря да играе добре, той се разочарова“, обясни още Орманджиев за 2006-а година, когато ЦСКА загуби аванса си от 7 точки във временното класиране и Левски в крайна сметка стана шампион на А група.