За трите актуални саги на „Армията”: Томов, Христов и Ди Вани и как доверието към Лупи все повече се срива

Берое се закани да търси някакви компенсации от ЦСКА поради проваления трансфер на Венци Христов. Вероятно юристите биха го обяснили като "пропуснати ползи". Тъй като в правото всичко е терминологично прецизно. Не би могло да се каже, че чисто и просто Томов върза тенекия на Берое. И в крайна сметка кой крив, кой прав, но Стойчо Младенов остана без един от играчите, които реално трябваше да бъдат част от пролетната схема на отбора. В същото време обаче, напълно незабелязано, се получи нещо любопитно. Нещо, за което нито Берое ще съди ЦСКА, нито ще има някакви претенции, най-много накрая червените да изпратят каса шампанско в Стара Загора. Ей така, докато се чакаше прословутият трансфер, чиято конкуренция за "зимна трансферна сага" правеше единствено преминаването на Божинов в Левски,

ЦСКА взе, че май си

намери нападател

Привлечен за едва няколко месеца, най-вече с цел да се опростят едни 900 хиляди на клуба, Гуидо Ди Вани направи няколко чудесни мача по време на подготовката и е на път да замести едновременно Сидибе, Кировски и Морейра. Тримата нападатели, които трябваше уж да разкъсват противниковите мрежи. Успяха единствено да скъсат нервите на червените фенове. Нека да направим още веднъж равносметката. Ако аржентинецът продължи по този начин да пасва на играта на ЦСКА, то ще се окаже, че не само е спестил тези близо милион лева, но без да иска е спасил и още половин милион, ако Стойчо каже на Томов, че няма нужда да продължава зора да се купи Венци Христов. Какви освобождаващи клаузи, какви други разни глупости. Другата съществена разлика е, че при Ди Вани няма да има никакво напрежение. Ако бе взет играчът на Берое, то очакванията към него щяха да бъдат космически. Най-вече поради прословутата вече сага. Привърженици на ЦСКА лягаха и ставаха с въпроса "Какво става с Венци Христов?" Е, представете си само при първите официални мачове и при първите неудачи в играта му какво щяхме да чуваме от трибуните. Споменатите трима вече освободени чужденци, плюс любимецът на публиката Долапчиев, плюс използваните в някои мачове като нападатели Гъргоров и Мартин Петров, всички те вкупом не струват на клуба толкова, колкото тази нереална за българските мащаби трансферна сума. Не знам - това момче, без вина виновно, трябваше да бележи по 3-4 гола на мач, ако можеше и да спасява евентуално отсъдените в ущърб на ЦСКА дузпи, а и ако може, като не си получи две-три заплати, да не съди клуба. Е, само при това положение щеше да бъде харесан. Но стига хипотези. Христов остава в Берое, а ЦСКА почва да разчита на определения като "ялов" аржентински нападател. Колкото - толкова. Дори комбинацията, която разцъкаха Бадема и Ди Вани за първото попадение срещу Дебрецен, е достатъчна, за да може червена футболна България да помечтае. На нея отдавна й трябва малко, много малко. И някак си има нужда от бързата подмяна на героя на деня. Още повече, че този в момента е в ЦСКА и играе добре, а онзи, другият, е просто един от вариантите, ако изобщо някога се получи.

Томов не би трябвало да си мисли обаче, че самият казус "Венци Христов" ще му се размине. Развитието на цялата случка до този момент срина окончателно и без това не много високия му рейтинг. Идеологът на този ЦСКА, както той самият се самоопредели, изпусна няколко изгодни момента да се оттегли с достойнство, с финес. С лекота, която само той притежава. И да си остане завинаги като идеолог, ако ще и като спасител, така и така той сам си определя прозвищата. Но Томов се заинати, реши да остане. И откакто провъзгласи титлата като единствена и напълно реална цел, взе да върши поредица от щуротии. Подхвърлените за зимна селекция финансови трохички нямат нищо общо с договорката, която имаха през лятото Томов и Стойчо Младенов. Идеята тогава е била ЦСКА да укрепне, да попадне задължително в първата седмица и през зимата вече да се набави класа. И поради това бе съставено цялото това алиби. С набързо скалъпената селекция, която се осъществяваше в движение, как до броени дни акциите излизат на борсата и става страшно, а пък в същото време текат преговорите за нов генерален спонсор, тъй като по незнайни причини досегашният се оттегли в началото на септември, та тези прословути преговори са все "на финалната права".

Добрите новини

за ЦСКА все бяха

отлагани

като за целта се ползваха емблематични дати от календара. След Коледа, след Нова година. Наближава Великден, какво ли да чакаме като обещание? Паралелно с далеч по-съществените тревоги, които са налегнали ЦСКА, Томов взе в типичния си стил присърце и трансфера на Венци Христов. Всички останали новопривлечени бяха все свободни агенти, стигна се дори до уникалната ситуация в световния футбол един португалец да предлага да играе без пари (б.а. – защитникът Нуно Ногейра), само и само да е в ЦСКА, друг пък - юноша на Барселона, ще рита може би срещу 2000 евро на месец. И на всичко това отгоре се появява някакъв играч от Берое, за когото се искат половин милион лева. И се започнаха едни схеми. То реално друг щял да плаща тази сума, не ЦСКА, ама защо тогава самият Томов отговаряше кога ще пристигнат парите, така и не стана ясно. Появиха се имена на бизнесмени, на фирми. Всеки отричаше, само Томов гарантираше, че Христов ще пристане на ЦСКА. Подготовката си вървеше, мина първата част в Гърция, отборът тръгна за втората, основната част в Турция. Христов обаче не бе на летището. Почнаха да си го пускат в контролите на Берое. Малко по-късно се появи и съобщението за дадената отсрочка. Но и този срок мина и замина, Томов обеща официална позиция, тя също се забави. Нататък вече е ясно на всички. Но всичко това накара феновете да се сетят за

онзи Лупи

от лятото на

2008 година

Не за този Александър Томов от лятото на 2013 година.

Ето как три саги се преплетоха наведнъж. То по принцип в ЦСКА все нещо си прилича на сага. Ще се вземе ли лиценз, ще се платят ли заплати и премии, ще падне ли главата на този или онзи треньор, ще играят ли на собствения си стадион или другаде, някоя жълта карта ще се забави. Тази с привличането на Гуидо ди Вани започна преди година и половина, тази с Венци Христов близо от месец, а тази с Томов сякаш няма край. Нито начало. А това, че е направил без да иска услуга на треньора си, осигурявайки му по този начин приличен играч в атаката, е плод на пълна случайност и нищо повече. А пък продължаването и напъването по темата "Венци в ЦСКА" може единствено да навреди на всяка една от замесените страни. Но това Томов няма как да го разбере. Сега се е втурнал да търси и спасителен пояс, който да умилостиви треньор и фенове. Поясът "Иван Стоянов". Без да разбира, че отново няма нужда. Спокойно, ЦСКА може да мине с или пък без него. Далеч по-важно е обещанията да се спазват. Ако пък не си сигурен - не ги правиш, не ги даваш. Защото ЦСКА отдавна не вярва на обещания.

СЪВМЕСТНА ПУБЛИКАЦИЯ НА GONG.BG И ТЕМА СПОРТ