Съвместна публикация на Gong.bg и "Тема Спорт"

„Такъв играч в ЦСКА не е идвал!” Нещо подобно се изцепи Лупи през лятото на 2007 година, когато направи едно ефектно представяне на Кевин Амунике, брат на далеч по-големия като класа от него Емануел. Томов взе да се прави на маймуна, да жонглира на терена на „Армията” и да сипе суперлативи като звезден прах върху най-новата червена придобивка. „Взехме сериозен играч, идват още. По принцип ЦСКА продава футболисти на големи клубове, а не взима скъпи играчи, сега обаче стана обратното” – дърдореше всичко това докато играеше на „21” с топката. Обикновенно на тази игра бившият президент го докарваше до към 5-6 подритвания нагоре, след което топката му избягваше. „Хайде всеки да си знае задълженията и да върши това, за което го бива” – опита да внесе капка разум върху еуфоричната сцена тогавашният наставник Стойчо Младенов. Но Томов напук, грабна микрофона, изкрещя като моряк, видял за първи път бреговете на Америка „Само ЦСКА”, а вече тотално шашардисаният Кевин плахо повтори „Се Ес Ка”. Но най-важното е, че феновете замечтаха. Бяха временно заблудени, че в техния отбор е акостирала бъдеща голяма звезда на европейския и световен футбол. Уви, типично по цесекарски всичко се сгромоляса. Амунике стана недисциплиниран, изхвърлиха го, после нещо се съдеше с Томов.

Случаят с това нигерийче далеч не е единственият в близката история на ЦСКА. Но е един от най-показателните. За това как със свито сърчице, редовият фен се е надявал, че май вече ваксата е уцелена и в поредната селекция има бисер, има необработен диамант, на когото е писано да се ошлайфа и да блесне именно в България, именно в ЦСКА. Това за подобни уж таланти като Кевин Амунике. Но в ЦСКА често идват и звезди. Разбира се, много по-често бивши и далеч по-рядко настоящи. Ако използваме за сравнение хотелската категоризация, то става въпрос предимно за чужденци „3 звезди”. С много спорове и дискусии, а и компромиси може някой да бъде причислен в категория „4 звезди”. Но общо взето в над 90% от случаите надеждите остават напразни. И къде за месец-два /Лео Лима/, къде за повече, съответната звезда си тръгва. Обикновенно не е получил някакви пари, има конфликт с треньора или с част от съотборниците си. Няма значние каква точно е причината, краят обаче е до болка познат. От първите години на демокрация, от онзи колумбиец Редин, който беше току-що играл мачове на мондиал, през Хамилтън Рикард, Беноа Кое, прословутите Лео Лима и Соуса до миналогодишните примери в лицето на Панку и Митрески. А най-пресен е случаят „Килиън Шеридън”. Такъв зор удариха босовете на ЦСКА да го вземат, някаква близо двумесечна сага се заформи. Голям мерак, все пак младата надежда на ирландския национален тим, играч на Селтик. Когато най-сетне пристана на ЦСКА, Гара Дембеле вече бе вкарал една дузина голове за Левски. Но феновете на червените бяха убедени, че техният Кили ще го задмине. Нов провал. Сега на хоризонта се появи Зику.

Румънецът дойде преди по-малко от месец със статута на актуален голмайстор на тамошното първенство. Всепризната истина е, че северните ни съседи имат с една идея по-високо ниво елитен футбол. Най-малкото резултатите в Европа го доказват, а и фактът, че има два отбора играещи за Шампионска лига. Също така, конкуренцията явно повишава качеството там. От години за титлата и за призовите места се борят тимове като Клуж, Васлуй, Оцелул, Политехника Тимишоара, Униреа... Грандовете Стяуа и Динамо кретат в подножието. Ето този елемент на мен нещо ми убегна, не ми стана докрай ясно. Как така звездата на румънското първенство, голмайстор, национал в зрялата футболна възраст от 27 години идва в ЦСКА? Точно този въпрос зададох на представянето на Янис Зику на ст.”Българска армия”, малко преди той да се присъедини към новите си съотборници в Боровец. Жалко, не получих отговор. Не че Зику не пожела да отговори, просто преводачът/пилот/бивш играч на ЦСКА Флорентин Петре не можа добре да преведе ли, Зику май не разбра точно или просто и той самият все още няма адекватен отговор. Нищо, пак след време ще задам този въпрос. Има само едно условие – Зику да продължи да бъде звезда. Голяма. Каквато бе в новината, докарала го в ЦСКА, каквато бе в първите дни с присъствието си, каквато бе и в първата сериозна контрола срещу ПАОК. И най-вече, каквато звезда бе по начина, по който вкара първия си гол. Дори досадно крякащите като кокошки наперени гърци по трибуните замлъкнаха за миг. Принуди ги класата на Зику. Ако този гол бе в официален мач, още повече да бъде важен и решителен, то само заради него си струва цялото усилие по привличането на румънеца. Но от друга страна с този „падащ лист” Янис още повече настърви феновете. Те вече пак усещат треперенето под лъжичките им. Пак с надеждата този път да не бъде лъжливо. Феновете искат своята голяма звезда. Дембеле вече го няма, на негово място бе взет играч, подвизавал се предимно срещу тимове като Гоу Ахед Йигълс. Спас Делев засега е в ЦСКА, той е безспорен любимец, но току виж в края на трансферния прозорец отлитне през него навън. Зику и само Зику може да спаси положението, да направи така, че в ЦСКА да има голяма звезда.

Когато миналата зима дойде сънародникът му Даниел Панку, той бе вече на възраст, преминал зенита си. Поведението му също го показваше. Панку бе симпатяга, вечно усмихнат. Веднага намери общ език с половината отбор, помня на лагера в Анталия често търсеше компанията и на журналистите. Лафове, случки от мачове, разкази как феновете на Бешикташ го боготворели. И накрая – само два гола за два месеца и кой откъдето е. На пръв поглед Янис Зику е далеч по-скромен. Извън терена, разбира се. Почти съгражданин на легендата Джика Хаджи / роден в селце край Констанца, за разлика от самия Зику, който е от града/, играчът на ЦСКА няма неговата слава. И футболна и скандална. За негова нерадост, той така и не постига значим престой в голям чуждестранен клуб. Подпис с Интер и после девет мача с Парма предлагам да не ги броим. Но в Румъния успява да достигне до едни от най-високите етажи на футболно-звездната йерархия. Вече трупа и мачове в националния тим. И точно когато удари върха на север, печелейки голмайсторския приз, румънците го изпуснаха. Затова, че Титан със съдействието на Бекали успяха да го отмъкнат под носа на много тамошни мераклии, заслужват едно голямо „Евала!”. Сега остава да го коткат като истинска звезда, защото това е призванието на звездите. Знаем защо си тръгнаха Панку и Митрески, също така Лима и Соуса. Защото банкоматите, които пробваха нещо все не работеха. Или лош късмет или пък в картите им май имаше по-малко от обещаното. Вероятно това е основната причина и за напускането на много от другите истински или проекто-звезди в ЦСКА. Сега като няма какво друго да се тръби около Зику и все по-активно се набляга на две неща: на голямата му надница и на голямата му задница. Ами – голяма работа! И за двете! Феновете искат едно – той да си вкарва подобни или най-обикновенни голове, пък ако ще на почивката между полувремената да нагъва по една тава кюфтета и да стане слон. Да заприлича ако ще на Марадона и Гаскойн събрани накуп. Няма никакво значение. Колкото до заплатата – тя ще боде очите, само ако представянто му е колкото на оня Тибони с 50-те бона на месец.

ЦСКА притежава звезда! Вярно, представянето й беше далеч по-скромно. В новия ресторант на стадиона, а и присъстващите шефове Живков и Костадинов не понечиха да правят магарии и да обират медийното внимание. Въпреки че Янис Зику, като типичен румънец със съответния манталитет има нужда от това. Да се пише за него, да се говори, да се потупва по рамото. Съседите са свикнали с далеч по-мащабно журналистическо покритие. Футболните звезди обичат да им чешат самолюбието. Имат нужда от глезене. Ами добре – нека поне в началото го дадем на Зику. От какво пък има нужда ЦСКА и феновете ли? От голове и добра игра. Добре, стискаме си ръцете!