Съвместна публикация на Тема Спорт и Gong.bg:
Всеизвестно правило е, че по празници стават чудеса. Не знам дали това се отнася и за Хелоуин, още повече че този нов за нас празник не е много долюбван от голяма част от българите. И докато дечица с костюми и маски обикалят по къщите в очакване на бонбонки в торбичките, ЦСКА вкарва гол в Разград! Ето ви чудо! Първият гол за червените в Разград в историята, откакто Лудогорец е име на футболната ни карта. Един неуспешен опит през май, втори преди няколко седмици, а сега дойде третият. Който отново започна по познатия начин – уж ЦСКА стои активно на терена, мъчи там нещо и хоп, айде пак гол за домакините 1:0. Там някъде взе да става досадно, казахме си: „Този филм сме го гледали”. Въпреки спецификата точно на този мач, който този път не бе шампионатен, а отгоре на всичко предстои и реванш, ЦСКА сякаш бе затънал в някакъв зловещ римейк, от който не може да се откачи.
Но чудото стана, Мишел Платини вкара хубав гол, след като по-рано бе изпуснал да стори това. Нещо се пречупи, дали от магиите, които по същото време се разнасяха из улици и блокове. И както се казва – едно чудо никога не идва само. Лукас Саша вкара и втори за ЦСКА, армейците можеха да вкарат и още, победата бе налице. Историята вече бе пренаписана. Лакомствата от вечерта на Хелоуин в сряда бяха попаднали в торбичката на ЦСКА.
Пакостите останаха в двора на Лудогорец
Стойчо Младенов доказа, че мачът с Левски е бил показател как трябва да изглежда отборът му оттук насетне. Неговият тим не само не започна да брани със зъби и нокти клиширано казано „добрия турнирен резултат”, а продължи да мачка, да играе настървено, да иска още. И без изобщо да става дума за някакъв реваншизъм. ЦСКА не изглеждаше като отбор, който иска да си отмъсти за отнетата титла и нищо повече. В сряда вечер в Разград ЦСКА имаше вид на отбор, който просто иска да играе хубаво, който видимо се намира в много добра форма и се стреми към победата над един изключително труден съперник, при това в неговия дом. Простичко и елементарно. Лицето на червените взе да се поизмива още повече, всъщност то изглеждаше крайно приятно и в Пловдив преди няколко дни и равният резултат по никакъв начин не бива да заблуждава, че успехът срещу Левски е случаен. Градацията е налице – във вечното дерби игра добре, надигра съперника и победи. Срещу Ботев ЦСКА игра още по-добре, пак надигра съперника, но не успя да вземе три точки, има и такива дни. В Разград ЦСКА игра още по-добре и от Пловдив, пак надигра съперника си, взе победа и вече е в ролята на фаворит преди реванша след три седмици. Армейците са на път да докажат отново своята прословута еластичност във формата. Вече никой не помни мъките от първите няколко кръга, когато Стойчо Младенов се бе хванал за главата, разполагайки с набор от една дузина картотекирани играчи, без да броим няколкото дечурлига, които бяха взети, за да не се лашка празен рейсът. Тогава цялата атмосфера бе тягостна – и вътре в отбора, да не говорим какви събития бушуваха отвън. Сега на линия е някакъв друг отбор, само името и треньорът са същите. Докато двата лидера в А група се надпреварват и надсмиват аристократично над останалите, малко по-надолу ЦСКА чака на пусия. Чака възможно най-спокойно, без никой да пришпорва нещата. Позицията на четвърти в класирането е една от най-удобните – никой не те брои за жив, а в същото време в рамките на десетина дни ти си надиграл и победил онези двамата на върха. Вярно, едните не за първенство, но си направил така кризата при тях да се задълбочи още повече. И което е най-хубавото – никой в ЦСКА изобщо и не изговаря на глас възможността за по-големи цели. Защото математически всичко е възможно – след като е напълно реално да изгубиш аванс от 8 точки за 5 кръга, защо да не наваксаш 7 точки за 20 кръга? Но по тази тема слагаме точка засега, хайде да е запетайка, но оставяме този въпрос открит.
Така, както за пореден път в сряда вечер бе открит тумбакът на българското съдийство. Знам, знам, малко по-късно същата вечер за пореден път Манчестър Юн бе побутнат от рефера, но въпреки това плахият ученик на Уеб и Клатенбърг взе, че свири цели 2 дузпи ПРОТИВ Съра!
А знаете ли кога е свирена за последно дузпа срещу Лудогорец?
Не знаете, нали? Ами няма как да знаете тъй като това се е случило вероятно по времето, когато тимът е бил в Б група. 30 мача от миналия сезон, десет от настоящия и още десетина мача за Купата – това прави едно 50 мача без отсъдена дузпа ПРОТИВ! Стига бе, хора, стига вече, нали не си мислите, че защитниците в зелено са балетист-майстори от Болшой театър и умело успяват да играят всеки път чисто срещу противниковите нападатели и със стъпка „па дьо дьо” избягват нарушенията. Това е уникално, това е унизяващо, да няма нито един роден рефер, който да се реши на тази стъпка. Барт влиза юнашки отзад срещу Мишел Платини. Дори да приемем, че няма нарушение, най-абсурдното тук е да дадеш жълт картон за симулация. Това на практика е невъзможно, на такава скорост нападателят да успее да изиграе симулацията. Имаш един куп спестени картони за безумно грубата игра от страна на домакините, включително и спестен втори жълт картон на Анисе, но нещата, поставени на везната, съвсем не са равностойни. Единственият шанс е да се обяви солидна награда на първия смелчага в черно, който ще се престраши да свирне със свирката, сочейки бялата точка в наказателното поле на Лудогорец от Разград!
Сега накъде за ЦСКА? Трудната есенна програма остава, предстоят тежки гостувания във Варна и Гоце Делчев, има реванш с Лудогорец, евентуално нов мач, вече в следващия етап за купата. А сигурното е, че потенциалът на ЦСКА е развит в момента на не повече от 50 %. Стойчо Младенов разполага с не по-лош отбор от трите, които са пред червените в класирането. Всъщност шампионатът и турнирът за купата за ЦСКА започват точно сега!
