Събота вечер. Мачът между Левски и Черно море е на път да приключи. Усеща се леко напрежение, този път за разлика от многото предишни, тръпката за феновете е приятна. Никой не иска срещата да свърши. Хората се забавляват, а не го бяха правили от много време на този стадион. Някои от месеци, други казват, че от година-две... Въпрос на гледна точка и критерии.

Да бъдеш от „сините”, доскоро си беше жива мъка. Както винаги се получава в клубовете от такъв калибър, Левски надигна глава. Кризата изглежда е в миналото. По-смелите левскари, вече правят сметки и за титла. Кръчмарят обаче отдавна не се е вясвал на стадион „Георги Аспарухов”.

Дори тези, които не искат да виждат хубави неща в Левски, са ги забелязали. Първото, което се завърна, бе настроението. Явно „сините” не са, като ЦСКА. В Левски дисциплината, никога не е била издигана в култ. Едно време агитката пееше: „И преди, и сега Левски значи свобода”. Без да звучи много претенциозно, вероятно става въпрос за някаква философия. Левскарска. Това не значи, че „сините” футболисти правят каквото си искат, а Гонзо си затваря очите, напротив.

Треньорският тандем Георги Иванов - Тони Здравков, не направи много промени. Гонзо просто даде повече лично пространство на играчите си. Строгият Достанич не напипа верния подход, въпреки че не е никак лош специалист.

От чисто спортно-техническа гледна точка, промените са няколко. Схемата остана същата, защото е най-подходяща за наличните футболисти. На вратата вече е Митрев, защото Гошо Петков май е контузен. Младият вратар има много да учи, но желанието му гарантира, че ще успее. Публиката го обича, защото хората са го виждали много пъти на трибуните. Тук е ясно, че „сините”, ще търсят засилване на конкуренцията. Няма нужда от паника, от години добрите вратари винаги са били на „Герена”.

В защита, като че ли се оформи титулярно каре - Миланов, Рабех, Милиев и Минев. Крайните бранители играят на равнище, не случайно са твърди в националния. Рабех е класа, но дъската винаги може да му захлопа. На такъв доверие не може да му се има. Йордан Милиев е на път да се превърне в находка, макар че му липсва достатъчно бързина. Генев и възстановеният Топузаков чакат от пейката. Левски има нужда и от тях. За да има силен футбол в Левски, трябва отбраната да е желязна.

Новият треньорски екип разбра нещо много просто, че Тасевски трябва да играе. Македонецът е футболист със стил. Бардон продължава да дава всичко от себе си, макар да му е криво на този пост. Французинът на моменти е като компютър. Сърмов кара сезони под индиго. Слабо начало, което изнервя всички. Финалът по закон при него е отличен. Липсата на постоянство, води до подценяване от страна на повечето специалисти, но и Сърмов си стана национал. Явно си го заслужава. Двамата с Бардон имат известен проблем с картоните. Той е колкото техен, толкова и на калпавите рефери. Друга тема.

От мача в Своге „сините” отново тръгнаха в атака по родните стадиони. Публиката, къде иронично, почна да вика - Еньо, Еньо, а той взе още по-иронично да вкарва. Срещу Черно море Кръстовчев се изяви в още по-добра светлина. Не вкара, но поредицата от пасове с пети е нещо, което публиката на Левски тачи много. Еньо не се взима на сериозно, а може много неща.

Жоро Христов седна на пейката, трябва сам да се опита да стане от нея. Няма кой да му помогне вече. Просто е длъжен да хване някой от следващите шансове, които ще му се отворят. Те може и да не са много.

По крилата отново е интересно. Телкийски и Ники Димитров показаха на бразилците що е конкуренция. Хората от страната на кафето, винаги и навсякъде имат нужда от нея. Иначе дърпат ръчната и почват да пречат.

В събота на пейката положението бе „хор бодра смяна”. Топузаков, Вагнер, Йовов и Симонович не са първа младост, скоро няма да са и втора във футболно отношение. За себе си съм убеден, че имат място в Левски. Сезонът е тежък, а от големи шампиони, всеки има нужда. Дори и Гонзо.

Левски все още дори не диша във врата на лидерите. „Сините” обаче не са за подценяване. Георги Иванов, също. Нещо някъде се обърка, но Левски май ще се пробва отново да обърне шампионата... Реални шансове може да има, ако на Левски не му замирише люляка, онзи ловешкия. Иначе, момчетата от „Герена” пак играят хубав футбол, което на този етап е най-важното.