Изпълнил целта, но недостоен да продължи да води Левски. Ето така се създаде поредният парадокс, свързан с българския футбол. А Стойчо Стоев, като достатъчно добре възпитан човек, прие решението на Управителния съвет на „сините” и дори сам се опита да прикрие тъмните краски около своето уволнение, казвайки след края на мача срещу Пирин, че е усетил уважение – от страна на феновете, на играчите и на ръководителите около себе си. А от клубната телевизия дори разпространиха трогателни кадри на раздяла от съблекалнята на вицешампионите.

В себе си самото понятие „уважение” съдържа едновременно почит, преклонение, признание на достойнство, внимание, че дори и страхопочитание. Може да го усетим или видим под много форми, включително и тогава, когато слугата се покланя до земята на своя господар, само и само за да си спечели неговото благоволение. Но на стадион „Христо Ботев”, а и в дните преди това, „синьото” уважение към Стоев се доближи по-скоро до лицемерие и страх.

От страна на Управителния съвет така и не се появи някой, който да даде ясно становище за отстраняването на треньора. И тук изключваме позицията на Тръст „Синя България”, откъдето се опитаха да дадат гласност на случилото се зад кулисите. Уважение от силните фигури към треньора, който остана за един последен мач, липсваше – да видяхте някой от ръководството на клуба в Благоевград? Да, там беше Георги Иванов, но той винаги е изказвал публично подкрепата си към Стоев, а и позицията му изисква да е на не повече от крачка от отбора.

Феновете драха гърла, пеейки за наставника. Само че къде бяха те, когато отборът наистина се нуждаеше от тяхното доверие? Толкова дълго време се очакваше откриването на новия сектор А, а досега нито веднъж не е бил пълен. Къде бяха и самите играчи, когато на терена се решаваше бъдещето на Левски? Проспаха цялото второ полувреме срещу Локомотив (Пловдив), за да допуснат срамен обрат до 2:3. Изложиха се и срещу Черно море, и срещу Литекс за Купата. И се предадоха в борбата за титлата още преди да беше започнал пролетният полусезон.

Къде беше и уважението от страна на новия треньор Люпко Петрович? Толкова ли беше трудно да има договорка между него и клуба да мине мачът с Пирин и едва тогава сръбският ветеран да започне щедро да раздава интервюта за своето завръщане в Левски? Курсът с назначаването на 69-годишен наставник изглежда като краткотрайно решение. Запита ли се някой в „синьото” ръководство защо Петрович все по-често остава без работа и се отзовава незабавно при покана от България? И защо сам се предлагаше за селекционер на Босна и Херцеговина?

Сигурно на Стойчо Стоев му се иска горещо да вярва, че е имало уважение към него в прощалните му 90 минути начело на Левски. Но в деня, в който официално бе обявено, че той е освободен от поста си, си пролича, че липсва най-важното уважение в цялото уравнение – от тези хора, които държат съдбата на клуба в свои ръце. Те ще търсят следващата изкупителна жертва. За да прикриват собствените си грешки и страха, че ще дойде ден, в който да кажат, че са най-големите виновници за сушата откъм трофеи, която стартира още през 2009 година. Когато, като знак на благодарност към шампиона Емил Велев, треньорът бе изгонен по същия недостоен начин. С тази разлика, че той не намери причина да е любезен и да очаква изпросено уважение.