Крайният бранител Пламен Крумово проговори след раздялата си с Левски и не скри, че е имал далеч по-големи очаквания за престоя си на „Герена“.

Бившият играч на Берое премина в редиците на „сините“ преди година, но малко преди зимната пауза на настоящия сезон бе посочен от спортния директор Георги Иванов като един от хората, нарочени за гонене. Освен това Гонзо си позволи доста тежки думи към него и останалите футболисти, от които се искаше да разтрогнат.

Крумов, който е юноша на Локомотив София, призна пред камерата на Нова телевизия, че изказването на Иванов го е жегнало сериозно, ала въпреки това той е предпочел да не се стига до съд, което е щяло да предизвика още по-голям скандал.

„Най-големите препятствия бяха гледните точки около разтрогването, около това, че имахме да получаваме известна сума, няколко заплати. Общо взето, направих компромис и нещата се приключиха. Да, заплатите бяха доста, може би малко повече от три и половина. Направих компромис от гледна точка от това, че започнах да тренирам с дублиращия отбор. Щеше да си стигне дотам, че да тренирам по три пъти самостоятелно на ден. Прецених, че няма нужда да се стига толкова далеч, направихме споразумение и се разделихме по взаимно съгласие“, каза 29-годишният Крумов.

„Аз мисля, че думите на Георги Иванов бяха много силни и доста ме жегнаха. Мисля, че самият Иванов след тях осъзна, че е направил грешка. Все пак аз играх до 15 декември мачове, в много от тях играх с проблем, но стисках зъби. Треньорът преценява дали има нужда от мен или не. Щом е казал, значи стискам зъби и играя. При положение, че не съм получавал заплата от септември месец, мисля, че е излишно да коментираме думата „достойнство“.“

„Вижте, аз нямам нищо против Георги Иванов. Той е директор на Левски и трябва да си свърши работата. Просто в България много лесно се опитват футболисти, които стават ненужни, да се прогонят от отборите. Всъщност те си имат договори, има правила... Все пак си мисля, че ако бях тръгнал да си търся моите права, можеше да се стигне до доста сериозен скандал, а прецених, че нито аз, нито Левски имаме нужда от подобно нещо.“

„В интерес на истината има нещо, което ме кара да се чувствам обиден и пренебрегнат. Много дълго време играх със счупена ръка и ред компромиси. Два мача като не си на ниво, и всички забравят. Научих, че във футбола няма „вчера“, има само „днес“ и „утре“, така че продължаваме напред.“

„Има интерес към мен от други клубове, но не мога да говоря по този въпрос. Изчаквам най-доброто за мен и моето семейство. В най-скоро време трябва да има развитие. Очаквам най-добрата оферта, не знам откъде може да дойде тя. Имаше някои нелоши предложения, но не търся нелошата оферта, а търся добрата. Славия? Няма да конкретизирам клубовете, и аз прочетох доста неща по медиите. До края на месеца трябва да стане ясно.“

„Не, нямах разговор със Стойчо Стоев. Георги Иванов ми каза, че треньорът не ме иска и няма да разчита на мен. Останах доста разочарован по причина, че със Стойчо Стоев се познаваме от школата на Локомотив София, където той работи. Оттам ме познава още от дете. Предполагам, че ако треньорът действително не ме иска, щеше да разговаря с мен и да ми каже как стоят нещата очи в очи. Все пак така са преценили за добре, така са направили, пък истината сигурно е някъде по средата. Не се сърдя на Стойчо Стоев, пожелавам му успех.“

„Не искам да си казвам мнението за Сашо Александров публично. Щом са преценили, че ще им свърши работа, са го привлекли. Просто искам да му дам един съвет, ако той пожелае да го чуе: в Левски е доста ветровито, така че да се пази.“

„Не съжалявам, че преминах в Левски. Колкото до интереса от ЦСКА преди време – явно не е нищо сериозно, щом хората от Берое не са ми казали. Тогава имаше единствено оферта от Левски и двата клуба се разбраха за мен. Не мога да коментирам слухове.“

„Не искам да говоря за съблекалнята в Левски само защото хората искат да чуят сензация. Не съм човек, който като си тръгне от Левски, веднага ще почне да плюе. Нормално е във всеки клуб и отбор да има хора, на които думата им тежи повече. В Левски също има такива, въпросът е докъде се чува тяхното мнение.“

„Дали отново бих играл за Левски? Ами, всичко е въпрос на преговори. Ако ми се обадят отново, зависи какво ще ми предложат.“

„Берое? С г-н Петър Хубчев се разделихме с добри чувства, стиснахме си ръцете като мъже. Всичко е възможно, в интерес на истината Берое е доста сериозен клуб, но аз, за съжаление, го разбрах твърде късно. Имам предвид, че винаги съм го знаел, но очаквах много повече от престоя си в Левски. Берое си остава за мен специален клуб, в който имах незабравими моменти, един отбор с прекрасни футболисти и прекрасни мъже. Не, г-н Хубчев не ме е търсил. За да се завърна в Берое, някой първо трябва да ме поиска. Да, бих се завърнал в Берое, но по принцип искам да излязав чужбина. В България обаче това беше мястото, но което бях щастлив, а аз отново искам да бъда щастлив.“

„Не искам да сравнявам Левски и Берое, просто всеки е бил сам по себе си специален по някакъв начин. Сравненията са излишни, и двата ми престоя са затворена страница, чакам да се отвори нова.“