За работата на Петър Хубчев в Берое вече ще се говори в минало време. Определеният от клубното ръководство като най-успешен треньор в историята на „зелените” бе изгонен след определената като шокираща загуба срещу ЦСКА в полуфинала за Купата на България. Същият турнир, в който само месеци след своето назначение немският възпитаник изведе „заралии” до сладък, но и изстрадан успех във финала срещу Левски. Бързо беше забравено, че тогава „сините” играха с човек по-малко след 44-та минута, но въпреки това изравниха от 1:3 до 3:3. И с малко повече късмет те можеха да изтрият един от най-радостните мигове на Хубчев. В същата тази надпревара, която гръмко даде отговор на тежащия в пространството въпрос дали договорът на треньора, който щеше да изтече в края на настоящия сезон, ще бъде подновен.

Това, което Хубчев така и не успя да даде на Берое, бе истински атакуващ почерк и силата да бъде на върха. Точно така, в дните, в които тимът от Стара Загора имаше възможност да излезе начело в класирането, просто не се намираше някой, който да поеме смело лидерските функции и да изтласка отбора до победа. Достатъчни са примерите от мачовете срещу ЦСКА у дома миналия сезон и срещу Лудогорец през този, когато дори и с човек повече заралии стигнаха само до неубедително 0:0. Вицешампионската позиция без съмнение засили апетита на хората в Управителния съвет на Берое 100-годишният юбилей да бъде посрещнат с втора титла в историята. Но вместо да получат незабравим сезон, феновете се притесняват дали изобщо идното лято отново ще има европейски емоции.

Уволнението на Хубчев вероятно изглежда и противоречиво. А и дори прекалено сурова мярка от клуба. Но нещо, от което бившият национал няма как някога да се оплаче, е огромната подкрепа от ръководството. Още от първата си подготовка със „зелените”, вечно намръщеният специалист имаше лукса да изгражда отбора така, както му харесва. Наистина, не с раздут бюджет, но с достатъчно пари за търсените важни ходове. Зимата на 2013-та доведе на стадиона под Аязмото Борислав Стойчев, Венци Христов, Атанас Зехиров, Иван Караджов, Пламен Крумов, Игор Джоман, Емил Ангелов и още четирима играчи, които не бяха толкова важни в бъдещите златни страници за клуба. А на разположение бяха още Иво Иванов, Владимир Зафиров, Веселин Пенев, Георги Андонов и Георги Динков. До онзи ден, когато беше освободен от поста си, Хубчев привлече още 36 нови футболисти. Но само Салим Керкар и Георги Костадинов имаха по-съществен принос за клуба – а основата на Берое при всички положения бе здраво изградена още в първите месеци на вече бившия треньор.

Сякаш сам осъзнаващ нуждата Берое да стане по-резултатен и опасен за съперниците, наставникът прибегна до услугите на предимно офанзивни играчи през последните два трансферни прозореца. Но няма да сме далече от истината, ако кажем, че единствено Спас Делев и Исмаил Иса оправдаха високите очаквания. Когато се появи нуждата да бъде заменен най-креативният футболист в редициата на вицешампионите – получилият тежка контузия Салим Керкар, решение така и не беше намерено. А извън рамките на клуба все по-често започна да се чува, че в тренировъчния процес изграждането на атаките свършва до момента, в който трябва да бъде направено центрирането, последния пас или дори нанасянето на финалния изстрел.

И още малко за доверието на клубното ръководство. Пропадането във втората седмица на сезон 2013/14 не беше прието с мисъл за промяна на треньорския пост. А бе шанс за обиграване на отбора, който стигна до втората позиция година по-късно. Шампионат 2014/15 донесе на Берое най-силното представяне в София от провинциален отбор – но то бе подпомогнато от кризата в почти всички столични тимове с изключение на Локомотив София – а „железничарите” всъщност нанесоха и най-тежкото поражение на заралии в историческия за тях сезон, при това с 4:1 насред Стара Загора.

Най-слабата пролет на Берое при Петър Хубчев бе това, което окончателно убеди шефовете в клуба, че е време за промяна. Спряганите имена за нов треньор пък като че ли са заявка, че в Стара Загора наистина искат да бъдат реална конкуренция на Лудогорец. С Хубчев това нямаше как да се случи – безбройните тактически надигравания и спорадични победи с по 1:0 над кретащия Левски или извадения от елита Литекс дърпаха заралии в посока, противоположна на търсената. Срещу разградските „орли” пък бяха най-тежките загуби на беройци в изминалите четири години. Това, че треньорът така и не намери пълната подкрепа на феновете и дори на моменти бе твърде крайно настроен срещу тях, също бе минус.

Остава да разберем кой ще седне на горещия стол. Когато Илиан Илиев си тръгна от Берое, на негово място бе поставен помощникът му и легенда на „зелените” Ивко Ганчев. А бившият вратар на свой ред бе заменен от Петър Хубчев, който бе спортно-технически директор в тима. Този път ще се търси човек, който ще влезе в напълно непозната атмосфера. Очаква го и нелекото наследство на един отбор, изграден, за да побеждава или печели минимално. Но и състав, който като потенциал може много повече от настоящата 4-та позиция в „А” група.