Очакванията за интересен мач между Левски и Лудогорец не се оправдаха. Традицията „сини“ и „зелени“ да правят интригуващи битки помежду си бе нарушена в изминалата събота. Двата отбора записаха нулево реми в двубой, който ще остане в историята повече с официалното откриване на новопостроения Сектор А, отколкото с онова, което показаха двата състава на терена.

Едно изказване след края на мача обаче също ще остане в съзнанието на феновете на Левски. Треньорът на тима от „Георги Аспарухов“ Стойчо Стоев коментира след срещата, че е доволен от представянето на своя състав, а като аргумент изтъкна, че селекцията на Левски струва 300 хиляди спрямо 6-милионния състав на разградчани. Стоев продължи: „Все едно Райо Велекано да бие Реал Мадрид. Добре де, не Райо, Валенсия“.

С това изречение Стоев, който по принцип винаги е изпъквал със своята умереност, сбърка генерално. На практика, специалистът сравни положението на Левски с това на един испански отбор, който е малко над опасната зона на изпадащите в класирането на Примера. Крайно неуместен аналог с тим, който се бори за това просто да е в елита, без други претенции. Ако Левски за България е Райо Велекано, това не говори никак добре и за работата на Стоев на Герена, а афишираните цели за първите места в класирането увисват във въздуха. Дори поправката с Валенсия, не променя нещата.

Всичко е въпрос на манталитет. Ако се сравняваш с Райо и вярваш, че приличаш на него, значи положението е доста лошо.

Фактът, че си в Левски задължава във всяко отношение. Това е клуб с традиции и със солидна фенска маса, която иска отборът за България да бъде като водещите тимове в Испания, да кажем.

Това, че има съперник с по-добри финансови възможности, в никакъв случай не бива да служи като дежурно извинение. Дори с 11 юноши на терена, в Левски трябва да се вижда хъс, себераздаване и желание за победа. Апатията и непрекъснатото повтаряне, че Левски не може да се сравнява с Лудогорец гарантирано няма да доведе до възход. Това нещо трябва да го проумеят на Герена час по-скоро, ако не искат да попаднат в порочния кръг на посредствеността.