Онова беше в началото на ноември 2010 година. Другото, няколко месеца по-късно – през февруари 2011 година. Сега отиваме към май 2013 година! Айде стига с тази Виена и с Герена! Милен Радуканов спря накъде там, малко след като бе започнал. Ако в последните няколко седмици все още бе останал фен на ЦСКА, който да се провикне за наставника, то винаги се припомняше „онзи” мач на Герена. Дори в съботния следобед на „В.Левски” имаше опънато транспарантче „...еди-какво-си...ти знаеш как!” Не само, че не знае как да го повтори, ами Радуканов си нямаше никаква идея как да победи Левски за втори път в своята иначе скромна до момента треньорска кариера. Хипер, мега, гига, ултра-оригиналната му, авангардна и кибер-нестандартна идея да избие рибата, пускайки някого измежду Камбуров или Платини, или и двамата заедно, а накрая да заложи на Делев на върха на атаката, бе чутовна глупост, която хвърли в отчаяние червения фен още в минутите преди мача. Естествено, на полувремето, след като Левски вече бе повел, се стигна до поражението, да признаеш грешката си и да сменяш в движение схеми, тактики. След дъжд качулка. Венков явно не ти е възстановен, Венци Василев пълен гипс за подобен мач, Варела така и не си разбрал, че е лимитиран играч, но най-вече: защо и поради каква причина Камбуров и Платини са ти резерви? Как е възможно това? Кога ще играят и ще са титуляри, ако не срещу Левски? Това дори не е скандално, това е елементарно. И всъщност така и не ми стана ясно от начало до край, за какво играеше ЦСКА в този мач? До гола на Йовов – за нищо, нямаше идея, камо ли цел. След това червените се втурнаха да изравняват. Изравниха с гол, дето сто пъти поред Марсиньо да го бие този шут, не може да го повтори. Ама нищо де, евала на момчето. И после лек подем 5-10 минутки и пак нищо. Пак „ела Кумчо изяж ме”. Ами, изядоха те. С това вероятно и главата ти.

Четири шанса в рамките на около месец бяха пропилени от старшията на ЦСКА. Двата мача с Локо Сф – престъпление от най-висша футболна класа. Те горките не искат и да чуят да играят още цели два мача, ти накрая отпадаш от единствения турнир, където имаш реална възможност за краен успех, след като един от предшествениците ти услужливо ти е отстранил носителя на купата, а по същото време Левски и Литекс се самоизяждат и остава само един потенциален съперник. След това: айде, ще гоним титла. Пълна нула срещу Лудогорец, а на „Армията” отново публика, нов шанс ти се дава. И сега с Левски. Злощастна загуба ли? Глупости! Какво значение има, че Силва е вкарал в последната минута. В този момент резултатът бе 1:1 и мача клонеше към твърд хикс. Е за какво му е на ЦСКА този хикс? Да си го бие у главата ли? Така че, загуба или хикс – реално нямаше никакво значение. Бе нужна единствено и само победата – за чест, за продължаване на битката, за да се наредиш на опашката в лятната лотария за треньор на ЦСКА. Всичко бе изпукано тази пролет. Отидоха по дяволите и Виена, и Герена, и Купата дето бе спечелена после. Язък!

А че над Радуканов в ЦСКА, там където са ръководители и собственици няма абсолютно никаква идея, какво се случва и прави от понеделник нататък е повече от видимо. За има-няма два-три месеца, шефовете на червените опукаха и трите си коза за треньори – такива, на които публиката в една или друга степен им вярваше – Стойчо Младенов, после Йешич и сега Радукана. Колкото и да се бъркат из ръкавите, друг коз не им остана. Каква е сега целта? Каква е битката, перспективата, какви са амбициите за новия сезон, какво трябва да се подобри, да се надгради в НЕподигравателния смисъл на тази дума, която вече се приема с насмешка на „Армията”? За какво изобщо играем, каква е идеята? Никаква. Или по-скоро такава, каквато е била и на дъската в съблекалнята преди дербито с Левски!