Мартин Камбуров прояви характер и бе честен пред себе си. Избра спокойствието пред напрежението.

Избра сигурното пред несигурното бъдеще. Предпочете да му е треньор Иван Маринов, а не Станимир Стоилов. Не на последно място той знае каква е обичта на пловдивската торсида към него, докато сините фенове са непредсказуеми. Могат силно да те обичат, но и силно да те мразят.

Мотивите на Мартин да не приеме офертата не се крият в това, че „Левент надцакал Батков”, защото Левски е предложил повече пари.

Мартин се ужасявал от мисълта, че ако отиде в Левски, „трябвало да играе”, а той осем месеца не е играл. Едно е да казваш на Масларя какво ще тренираш и какво ще играеш, а съвсем друго е да те „опънат да тичаш на общо основание”. Мартин е много прав в преценката на ситуацията. Защо му е да отива в отбор, който се нуждае от него. Какъв е този тим, който чака футболист, неиграл дълго време, да мисли да приеме или не.

Левски няма да играе в Европа, няма идея как ще изглежда през следващите 12 месеца. Камбуров сигурно си е помислил „ Какво ще стане с мен, ако вкарвам като Емил Ангелов и после ме обяват за ненужен?”

По-добре в Локото. Там ще е по-спокойно. По улиците на Пловдив ще те познават. В София ще си „Господин Никой” извън стадиона. На Лаута ще си „прави каквото си иска”, защото ще е суперзвезда. На Герена е един от всички и ще трябва непрекъснато да се доказва.

Е, Мартин не е Гонзо и няма как да знае как ще се промени животът му, ако успее в Левски. Няма неговия характер на победител, боец и търсещ предизвикателствата, да е наясно,че на 27 години не си свършил за футбола, а успехите са пред теб.

Дано Локомотив с Мартин Камбуров си постави по-високи цели от „влизане в шестицата”, най-вече заради феновете, които никога не са излизали от челото на класациите за агитки, обичащи и подкрепящи своите.

Левски ще пребъде и без Мартин и без който е да е. Това е силата на клуба. Можеше да е по-силен с Камбуров, но няма да е по-слаб без него...