_small.png)
Пилците се броят наесен, казва българският народ, и може би това се отнася за повечето сфери на живота. Но не и във футбола, защото в него пилците се броят през май.
Дългите месеци на борба и тежките битки на терена получават своя окончателен резултат в един от най-прекрасните месеци на годината. Обикновено тогава става ясно кой е шампион в повечето първенства и спортове, а и настъпва развръзката в евротурнирите.
Тази година май ни предложи окончателните отговори на редица интересни въпроси – ще спечели ли Реал Мадрид Десетата в Шампионската лига, кой ще е шампион в редица завързани първенства, а за капак и един грандиозен юбилей на родна територия. Но всичко по реда си.
Първите поводи за радост извън футбола имаха феновете на волейболния Левски при жените. „Сините“ взеха титлата и прекъснаха четиригодишната хегемония на големия си враг ЦСКА. При това на финала победиха именно „червените“.
източник: БГНЕС
Така волейболистките на вековния клуб станаха първите в колективен спорт, които носят шампионатна титла в навечерието на юбилея. Така отсрамиха футболистите, които дори не се доближиха до трофей, а и вдигнаха летвата за мъжките баскетболисти, които трябваше да прекъснат хегемонията на Лукойл-Академик. И това стана, но за него - през юни.
Да се върнем на футболния шампионат. В началото на месеца Лудогорец триумфира с третата си титла на страната, като този път драматичните моменти от предишните две години ги нямаше. Разградчани уверено се окичиха със златото далеч преди последния кръг и имаха време да си подготвят тържеството на спокойствие и да зарадват феновете си, а не да празнуват неочаквано и за тях в съблекалнята на стадион „Огоста“ в Монтана, както беше 12 месеца по-рано.
източник: Gong.bg
И въпреки че още доста по-рано се знаеше, че Лудогорец ще е шампион, през май разградчани изковаха още един успех. На 15 май на стадион „Лазур“ в Бургас те триумфираха и с Купата на България.
Направилият феноменален сезон в Европа Роман Безяк отбеляза единственото попадение в този мач и донесе трофея на „орлите“. Но този финал остави и горчив привкус заради двукратното му прекъсване, причинено от изцепките на феновете от Пловдив. Те нахлуваха на терена, палиха стадиона и като по чудо срещата се доигра. Дори и това обаче не помрачи радостта на разградчани от второто им отличие за сезона и финала на невероятния за тях сезон.
източник: Gong.bg
Но емоциите в родния футбол не спряха с края на шампионата, напротив. Ден след като беше сложена точката на мачовете, в ЦСКА тръпнеха за крайния изход на кампанията по публичното предлагане на акциите. Въпреки силния старт през март, темпото намаля драстично и на 19 май стана ясно, че кампанията е неуспешна и всички, които си бяха купили дял от любимия клуб, ще могат да получат обратно парите си.
Това обаче не отчая собственика Александър Томов и той веднага обяви, че ще има второ публично предлагане. Очаква се обещанието му да бъде изпълнено в началото на предстоящата година. Дали ще е така, предстои да видим.
И докато в Разград се радваха на титлите си, „червените“ обсъждаха акционерските неволи, а в Бургас, Любимец и Гоце Делчев страдаха за отпадането на клубовете си от елита, в Левски се стягаха за тържество. И то за какво само!
„Сините“ изпратиха един от най-слабите сезони на терена в цялата си 100-годишна история. Но това никак даже не попречи на феновете да направят страхотно зрелище, за което ще се говори още дълго и ще бъде еталон за всеки клуб, който впоследствие ще чества вековен юбилей.
източник: Георги Димитров/Gong.bg
На 23 май те напълниха Националния стадион „Васил Левски“, събраха всичките си легенди на едно място и изпратиха първия век от историята си с грандиозно шоу, чиято „черешка“ беше приятелският мач с Лацио. „Сините“ победиха като в истинско шоу – на почивката падаха с 0:2, но обърнаха развоя до 3:2 след нея, а за капак и за пълен кеф на „синята“ публика, която има афинитет към собствените кадри, едно от попаденията беше на 15-годишния талант Станислав Иванов, който сигурно тогава още не беше обръснал първия мъх по лицето си, но показа страхотни качества.
След края на двубоя феновете направиха уникално пирошоу, което беше класирано като номер едно в редица фенски класации по света, а на следващия ден отдадоха почит и на основателите си.
Тържеството си заслужаваше, а трябва задължително да се отбележи, че то беше организирано изцяло със средства на привържениците. Но това беше единственият хубав момент за цялата юбилейна година на „сините“, които бързо след това се върнаха с реалността – с търсенето на нов треньор и отказите на Димитър Димитров-Херо и Станимир Стоилов. Ивайло Петев също не прие предложението на останалия единствен на мостика Георги Иванов-Гонзо.
Самият Петев през май имаше доста други неща, за които да мисли. Тогава той още беше начело на АЕЛ Лимасол в Кипър и до последно се бореше за титлата. Като в сценарий от Холивуд, всичко трябваше да стане ясно в последния мач на последния кръг срещу основния конкурент АПОЕЛ Никозия.
източник: Gulliver/Getty Images
Но този двубой беше прекъснат по скандален начин и вместо служебна победа за Петев и компания, трябваше да се преиграе. В новия сблъсък АПОЕЛ победи, а със закачка на съдбата решителното попадение беше дело на бившия играч на ЦСКА Килиън Шеридън.
Този драматичен развой в Кипър обаче не беше единственият такъв по европейските терени през май. В Англия всички чакаха със затаен дъх дали ще се случи нещо, което почти четвърт век досега беше табу. А именно – славният Ливърпул отново да стане шампион.
Водени от звездата си Луис Суарес „червените“ удържаха върха, но само до предпоследния кръг. Тогава завършиха 3:3 на гости на Кристъл Палас, въпреки че водеха с 3:0 и сдадоха върха на Манчестър Сити. „Гражданите“ го удържаха след последните битки и взеха втората си титла за последните три години. А феновете на Ливърпул се утешаваха с израза, който 24 години не излиза от речника им - „Следващата година ще е нашата“.
източник: Gulliver/Getty Images
Иначе финалът на сезона в Англия беше сложен с друго знаменито събитие. Ако Ливърпул не можа да сложи край на сушата си без титла на страната, най-после дойде „дъждовен сезон“ за друг славен отбор, който беше забравил дълго време какво е трофей. Арсенал взе Купата на Англия след победа над Хъл Сити и прекъсна серията от 9 години без никакво отличие във всички турнири, в които е участвал.
И в другите първенства се решаваха титли и купи. В Германия Байерн отдавна си беше осигурил първото място в първенството, но не се задоволи само с него и спечели дубъл след успех с 2:0 във финала за Купата на страната срещу Борусия Дортмунд.
В Италия пък Юве си подпечата титлата, която беше трета поредна за „бианконерите“, а конкуренцията дори не успя да се доближи през доминиращата през целия сезон „стара госпожа“. Но грандът от Торино не направи дубъл. Купата отиде в Наполи, който победи на финала Фиорентина, но мачът ще се запомни с кървавите инциденти преди началото му и убитият фен от Неапол.
Във Франция ПСЖ също беше безкомпромисен при защитата на титлата си, а носителят на Купата на страната беше повече от изненадващ. Слабакът Гингам спечели отличието и си подсигури квота за Европа.
Но най-драматично беше в Испания. Там Реал Мадрид се предаде сравнително рано в битката за титлата и явно се готвеше за финала в Шампионската лига. Така трофеят щеше да се реши в директен сблъсък между двата претендента Атлетико Мадрид и Барселона на „Ноу Камп“ в последния кръг.
Равенството устройваше „дюшекчиите“ и те явно бяха с нагласата да го постигнат. Но те бяха полети със студен душ в 33-та минута, когато Алексис Санчес изглежда реализира шампионския гол за каталунците в мача, който впоследствие щеше да се окаже последен негов със синьо-червения екип. Но не така мислеше Диего Годин, който изравни след почивката и това се оказа последният гол в двубоя, донесъл и първата титла на Атлетико от времето на Любо Пенев насам – от 1996 г.
източник: Gulliver/Getty Images
Така „дюшекчиите“ празнуваха и се готвеха за нова порция щастие. На 24 май те се изправиха срещу другия колос в испанския футбол – Реал Мадрид, но в спор за отличието от Шампионската лига. За Атлетико то щеше да е първото, докато за „белите“ - юбилейното десето. И все пак за „кралския клуб“ то изглежда беше с огромно по-висока цена, защото играчите му се хвърлиха в преследването му от самото начало.
Но и те бяха на крачка от поливането със студен душ, защото надъханите момчета на Диего Симеоне водеха с 1:0 до последните секунди на двубоя. Тогава Серхио Рамос с глава изравни и доведе мача до продължения, в които Реал доуби разколебания си опонент и го смачка с 4:1. Това отприщи невиждани тържества сред феновете на „белите“.
Те празнуваха спечелването на Десетата, както беше наричана титлата от Шампионската лига още отпреди 12 години, когато започна очакването ѝ. Тя най-после дойде на „Сантяго Бернабеу“, а още тогава наставникът Карло Анчелоти записа името си със златни букви в историята на клуба.
източник: Gulliver/Getty Images
Всъщност, Испания имаше още един повод за радост в евротурнирите. Севиля спечели Лига Европа десет дни по-рано, след като победи на финала Бенфика и продължи „Проклятието на Бела Гутман“, което тегне над лисабонските „орли“ в Европа вече повече от половин век. Те не са печелили трофей от времето на легендарния унгарец и станаха тимът с най-много загубени европейски финали. Но отзвукът от този мач нормално беше набързо заглушен от Реал и Десетата.
И той обаче беше обречен скоро да мине на заден план за феновете, защото идваше месец юни. А през юни започна надпреварата, която всеки привърженик чака четири години – Световното първенство по футбол. Но него и всичко по-интересно от този месец, ще си припомним утре...
Коментирай